Осемнайсета глава

100 15 2
                                    

-   Липсваше ми - прошепваш ми, облегнал глава на голите ми гърди.

Прокарвам пръсти през косата ти, нежно драскайки скалпа ти с нокти. Червените следи от тях още стоят по тила и гърба ти.

-   Сега, когато изпитите ми свършиха, ще имам повече време за теб - обещавам.

Ти измъркваш доволно, обвивайки устните си около едното ми зърно. Избутвам те, преди отново да си ме превърнал в мекотело в ръцете ти.

-     Умирам от глад, слънчо. Няма да издържа още веднъж.

Смехът ти изпълва целия апартамент, докато се надигаш. Докато вадиш продукти от хладилника, си мисля колко е удобно всичко да ти е наблизо в това студио.

-     Ще ви направя брускети с домати и босилек, но се надявам да сте наясно, госпожичке, че ще трябва все някак да си платите за тази услуга.

Дяволитата усмивка, която се е изписала на лицето ти, се отразява и на моето.

-      Отворена съм за предложенията ви, мосю... буквално.

Разтварям краката си, излагайки на показ пред теб онова, което боготвориш. Както и очаквах, това те хваща неподготвен и ти изпускаш един от доматите в ръцете си. Той се изтъркулва по пода чак до бюрото ти.

-       Не, не секс - поклащаш глава, внезапно обзет от неочаквано вдъхновение. - Искам да те нарисувам.

Дори не изчакваш да кимна, преди да оставиш останалите продукти на кухненския плот, за да вземеш статива си, който не бях забелязала в отсрещния ъгъл. Бялото платно на него сякаш вече ти е заговорило, защото дори не ме поглеждаш, докато приготвяш боите в овалната си палитра.

-      Ще ти приготвя набързо брускетите и докато се пекат, ще те рисувам. Първо обаче ще ти налея чаша вино.

Наслаждавам ти се, докато избираш една от бутилките на рафта с картините, а след това я отваряш и наливаш виното в чашата, като че ли това е изкуство само по себе си. Дългите ти пръсти са ловки с тирбушона и докато мускулите играят по ръцете ти, в мен отново се заражда нуждата да ги почувствам в мен.

-      Заповядай, принцесо - самодоволната ти усмивка отново е грейнала на лицето ти. - Знам, че ти е фетиш да ме гледаш, докато ти готвя.

-      О, нямаш си и идея - поемам чашата от ръцете ти, жадно отпивайки от нея. - Прекрасно е.

Шепа пепелDonde viven las historias. Descúbrelo ahora