Шепа пепел

Двайсет и четвърта глава

Връщам се от къщата на баячката, чудейки се дали току-що не похарчих последните си спестявания, след като главата продължава да ме боли. Биляна ме посреща на вратата, поемайки торбите с покупки от ръцете ми.

- Какво стана? - пита ме, видимо разтревожена заради вида ми.

- Още не ми е минало, но може би му трябва известно време, за да подейства - свивам рамене. - Взех ти овесени ядки на промоция.

Двете се преместваме в кухнята, където тя изважда всички продукти и ги слага в хладилника.

- Но значи все пак си била урочасана?

- Да - кимам мрачно, намръщила вежди. - Каза ми, че ме е урочасал мъж със сини очи. Има логика - преди да ме заболи главата още на хижата, Антоан ми правеше доста комплименти, докато говорехме.

- Е, поне вече знаем какво е било и че би трябвало да се оправи до няколко часа. Може и стресът да играе голяма роля. Последните дни изобщо не ти беше лесно. И като стана дума за това, какво ще ядеш за обяд? Трябва нещо да хапнеш вече, не може да го караш на фотосинтеза.

Поглеждам към хладилника съвсем незаинтересовано.

- После сигурно ще си изпържа яйца. Сега не съм гладна.

Биляна поклаща глава, примирявайки се с категоричния ми отказ да се грижа за себе си.

- Ще ям - старая се да я успокоя, въпреки че в тона ми проличава досада. - Просто първо искам да звънна на Антоан. Днес не съм го чувала.

Ти обаче не ми вдигаш и аз, може би в израз на някакъв подсъзнателен бунт срещу самата себе си, отлагам обяда за по-късно, неизвестно кога.

- Не знам защо, но откакто се скарахме, се чувствам ужасно недостатъчна. Той прави толкова много за мен... А аз? Аз какво му давам?

- Не говори глупости, Лора - съквартирантката ми ме спира от това да се обвинявам. - Щом се стараеш, значи правиш достатъчно. Не забравяй все пак, че имате доста години разлика. Той е толкова умел в отношенията ви заради опита си. Ти се учиш от него. Не забравяй това.

- Права си - признавам ѝ, - просто се ядосвам на себе си. Напоследък съм ужасно параноична и като не ми вдига телефона, съвсем се побърквам. Има моменти, в които наистина си мисля, че не ме обича. Снощи, докато не можех да заспя, доста си мислех защо изобщо допускам тази мисъл да ми мине през главата.