~~~~
Гледна точка на Кейтлин
Беше време на изпитите в университета. Бяха минали няколко дни откакто не бях виждала Хари. Бях се срещала само с Лола и Найл. Главно с Найл. На всяка група изпитите беше на различни дати, така че нямаше как да се засека с Лола. Но днес е последният ден за изпити. Аз си бях взела всички, така че имах свободен ден. Чувствах се много бодра. Щях да се срещам с Найл и много се радвах, че той беше наоколо. Имам чувството, че ще успея да се преборя със страстта и желанието в очите на Хари. Ще успея да ги изкарам от ума си.
Той ме чакаше пред една пицария. Беше следобед и носеше цветя. Колко е мил.
-Хей, за мен ли са?
-Не,просто си ги нося без причина.Разбира се,че са за теб сладур.
Усмихнах се, а той ме целуна по бузата. Не бих очаквала нещата да се развият по този начин преди.
-Не е ли малко рано за това сако?
Беше с официално сако и имаше малко цвете в джоба си.
-Денят е специален.
-Хм ..
Влязохме вътре,а там имаше .. о боже.Имаше огромен надпис „Кейт,ще бъдеш ли моя приятелка?" Беше невероятно.Хари никога не е правил нещо подобно за мен.Ох,точно за него ли успях да се сетя сега?Още не съм забравила онзи тъп бодигард.Поне не съм го виждала оттогава.
-Е?
Ще бъда ли негова приятелка? На Найл? Той е толкова добър, сините му чисти очи и ведрият му поглед, говори ми толкова мили думи.
Отивай при хората, които се държат мило и ти говорят неща, които искаш да чуваш, а вътрешно се молят да им паднеш пияна и да се възползват по най-долния начин.
Игнорирах безсмислените думи на Хари,прегръщайки Найл.
-Да!
Той сграбчи ръцете ми и ме целуна по устните.Не беше това,което очаквах,но е правилното.Ще го усетя.
Гледна точка на Хари
Най-накрая в новата си къща. Зейн ми помагаше цял ден да разопаковам. Имам още доста работа, но за момента ще седна на новия си диван и ще гледам телевизия. Зейн беше още тук, говорейки в другата стая с Лола. След малко се върна.
-Искаш ли да отидем в бара?
-Лола там ли ще е?
-Трябва да я видя, днес беше последният и изпит.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?