Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 10 - The scary driving

Колкото повече исках да разбера дали Хари ме е излъгал, толкова по-малко исках да ставам. И ще питам Лола дали е станало нещо снощи. Зейн изглеждаше леко раздразнен. И как забелязах това? Как няма да е раздразнен като е пиян? Може да има нещо все пак. Трябва да има. И защо Хари толкова не харесва Лола? Тя щеше да ми каже, но прекъснахме разговора си. А може би е нямала намерение да ми каже.

-Кейтлин!

Чух баба да вика от стълбите. Показах се на стълбите по пижама, а Лола беше на вратата. Какво прави тук?

-Здрасти, Кейти.

-Хей, ако искаш се качи.

Поканих я горе. Как всички знаят изведнъж къде живея? Не помня да съм и споменавала, може и да съм. Но тя не е неканен гост, както Лиам. Обмислям да и разкажа, не знам...Докато тя седеше на леглото ми си вързах косата на кок, беше в ужасно състояние днес и си сложих блуза с бели и сини райета и черни дънки. Сложих си малко спирала, докато тя разглеждаше стаята ми.

-Какви са тези рамки?

-Баба ми ги подари, за да си слагам снимки. Трябва да се снимаме някой път.

-Баба ти наистина е прекрасна.

-Такава е.

След минута мълчание тя въздъхна дълбоко и явно щеше да започне с това, за което е дошла.

-Искаш ли да вървим пеша и да си поговорим? Днес нямаме лекции заедно.

-Става, само да си взема чантата, искаш ли да се парфюмираш?

-Не, вече го направих вкъщи, мерси.

Лола има много стил. Беше с кафява пола и бяла загащена блуза, напълно изчистена.Беше с кафеви боти и бяла чанта. Слязохме долу, а баба ни беше препекла филийки. Не съм много гладна, но ще изям една. ...

-Искам и аз такава баба.

-Хаха.

-Хей, извинявай, че те притесних, просто искам да поговоря с някой, а колежът не е най-подходящото място.

-Да, там се случват само недоразумения.

-Недоразумения?

-Имам чувството, че в гимназията е същото. Не очаквах да е така.

-Как?

-Отново се въртят интриги и глупави лъжи.

-Не мисля, че разбирам.