Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 30 - Is it true?

Гледна точка на Хари

Мамка и. Кучка. Аз съм най-големият идиот на тази проклета планета. Мисля си как искам да я целувам, когато трябваше да я чукам, когато можех. Поне щях да я унижа и тя нямаше да се подиграва с мен. А тя подиграва ли се с мен?Какъв съм аз, че да и диря сметка с кой по дяволите излиза? Ако и кажа, че не го искам, ще си

помисли нещо.Да излиза и да се чука ако иска с целия Ню Йорк.Майната им на всички.Откъде пък се взе този шибаняк?Какво я е сложил тази грозна риза?И ми подарява

рози. Първо да си види колата каква трошка е..Прибирам се вкъщи, дано баща ми не е там, защото няма как да си изпусна нервите върху него.

...
Натисках газта сякаш ще е за последно. Уискито беше свършило, а и оставих проклетата бутилка в двора и. Ще премахна това момиче от проклетите си мисли, тя не
заслужава да е там! Започна да ме пари нещо. И не беше само гърлото от уискито. Пареше ме нещо вътрешно. Направо ме изгаряше. Побъркваше ме. Не спирах да мисля

за това.Беше обладало целия ми ум.Цялото ми съзнание.Какво са правили?Къде са ходили?Какво са си казали?Значи на нея не и пука,че ме е целувала в шибаната

баня и пак може да си излиза с целия град. Той не е само приятел, приятелите не ходят на срещи. Искам да се отърся от това. Мамка му, толкова много искам. Но когато видя безкрайния път, тъмен, мрачен, празен, сякаш виждам душата си отблизо. А когато затворя очи виждам ръцете и в косата ми. По дяволите,аз не съм

нормален.Има ми нещо.Побъркал съм се.Всяка мисъл е за това как тя да ме забележи.Как да се затворя някъде с нея и просто да я гледам,да я докосвам.Да я усетя.

Това не е нормално. Това не се случва на мен. Нищо си ми няма. Много съм си добре. Ще се държа с нея като с пълен боклук. Ще я презирам, няма дори да я поглеждам, ще

целувам всяка една кучка изпречила се на пътя ми.Тя няма да ме спре да бъда това,което съм.Това,което винаги съм бил.Това,от което не мога никога да избягам.

А и не искам. Това е моят живот и си ми харесва. Защо мисля за нея? Тя е като всички други. Бас държа, че след месец вече няма да е девствена. Какъв месец?

Две седмици.

***

Какво се случи току-що? Найл си беше тръгнал, след дълго време умоляване да не ме пита нищо, той ми каза, че ще ми се обади. Нямах сили да стигна до стаята си точно
сега. Седнах на стола в двора, точно където стоеше той преди малко. Бутилката му все още стоеше на масата, празна до дъно, беше отбелязана с пръсти. Баба излезе навън отново, носейки одеяло, което сложи на гърба ми. Тя седна до мен и ме погледна жално, след което си сложи ръка на бузата ми. Хари и Макензи? Не. Толкова пъти съм си представяла това в сънищата ми и винаги си казвах, че може да стане, но дълбоко в себе си винаги вярвах, че той никога не би го направил. Защо? Защо? Защо?