Глава 23 - Audacity
Гледна точка на Хари
Този кучи син, на който платих за смотания общественополезен труд. Постоянно ме пита дали да продължава, нали по дяволите му казах цял месец! Ще накарам баща ми да намали дните, защото и без това не искам да
плащам на тази отрепка. Прави се на много вървежен, а всъщност събира пари като събира отпадъци. Колко
е изпаднал.
***
Не мога да кажа, че се чувствам по-добре. Кракът не ме боли толкова, но придвижването е ужасно трудно.
Нуждая се от доста време, за да сляза по стълбите и още по-лошото е, че не мога да ходя сама до университета.
Не мога да вървя пеша, не мога да карам и кола, Лола ми обеща че ще ме взима, но това не ме успокоява. Трябва да ограничавам всякакво движение, а аз обичам да се движа. Ще се опитам да издържа. Само месец. 30 дни. Ужас. Това ще е трагедия.
След като хапнах набързо излязох, а Лола вече беше там. Тя слезе от колата и ме подпря. Хората по улицата вървяха
най-спокойно, с раници и без патерици.
-Добро утро, как си?
-Все същото.
Баба излезе отвън и ни махна.
-Бабо ,днес ще съм в клуба и после ще излизам с Емили.
-Добре.
Когато влязохме и потеглихме Лола въздъхна. Мисля, че се сещам за какво.
-Съжалявам.
-Ти не си виновна. Той дори не ме погледна.
Нищо не казах. Няма какво. Не я и поглеждах.
-Явно братовчедка ти му е хвърлила око.
Сега се сетих за думите на Лиам. Не му е хвърлила око. По външния и вид и държанието и не мисля, че има сериозни намерения.
-Ще поговоря с нея. Всъщност тя се премести в общежитие.
-Не, няма нужда. Така ли?
-Не, ще поговорим. И да. От една страна съм облекчена.
-Не я познавам, но не ми изглежда много приятна.
-Щеше да ти е по-приятна, ако не се размотаваше със Зейн, убеждавам те.
Усмхнах и се, опитвайки се да разведря обстановката и изглежда се получи. Лека усмивка се появи на лицето и, докато
не влязохме в територията на университета. Зейн и Макензи, и Хари бяха точно на входа. Макензи беше застанала по средата
между двамата, държейки ги за ръце. Исках да отменя разговора ни за по-късно, но изглежда нямаше да стане.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
