6:45.Трябваше да ставам. Натиснах будилника, за да го спра, но той не спря. Ъгх. Натиснах го по-силно, тоест го праснах, а той падна на пода и спря. Станах и ударих кутрето си в леглото. Ауч.Страхотно започване на деня. Трябва да започна с усмивка,няма да провалям деня си. ЛУИ.О, НЕ, ЛУИ! Забравих да си включа телефона и да му се обадя.Веднага взех устройството и го включих, като го набрах.Номера му беше в бързите повиквания. Въпреки че не си говорехме толкова често, повече си пращахме съобщения.Сега ще е изключение. .... Не ми вдига.Набрах го наново. Този път вдигна.
-Ало, Луи, пристигнах, съжалявам, че вчера не ти звъннах, напълно забравих, с баба доста си говорихме, а и бях много изморена. Надявам се не се сърдиш. Иначе ти как си?В колко тръгваш?
Казах всичко това на един дъх.Ух, не мислех,че мога да говоря толкова много.
-А?
Луи спеше.Напълно забравих.
-О, съжалявам, забравих че спиш, просто исках да ти звънна и се сетих чак сутринта.
-Кой,аз?Не спя.
Да,затова звучеше като заклан.
-Кога започваш?
-След няма и час. Вълнувам се.
-Късмет, лека нощ.
Как ме отряза.
-Лека нощ, дано сънуваш как изпускаш полета си.
-С най-добри чувства от най-сърдечната.
-За теб винаги!Хаха.
След като затворихме отидох до банята да се измия. Все още не чувствах липсата на Луи, може би заради баба, а и е прекалено рано, но съм сигурна, че скоро все повече ще искам да е тук. Дали ще намеря някой като Луи? Приятел? Или приятелка? Няма да е същото, но този момент все някога щеше да дойде.Трябва да го приема,искам или не.Никой не е казал,че ще е лесно,но това е животът.Събраха ми се много мъдри мисли тази сутрин. Не искам да се задълбочавам толкова,просто да го карам по-спокойно. Не, не съм от този тип хора.Винаги преобмислям всичко, дори го пре-преобмислям. Понякога прекалявам и са ми казвали,че съм досадна.Всеки има недостатъци. Това е моят, предполагам.Не, защо да съм досадна? Ох, как стигнах до този въпрос...
***
-Бабо,тръгвам.
-Късмет,мила.Не е толкова страшно.Както в училище.
-Със сигурност не е както в училище.Там се бутахме и викахме за добре дошли.Поне те.Тук е по-сериозно.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
