-Хей, как е там без мен?
-Тъпо.
-Хм..нищо интересно ли не се случва?
-Ммм..не.
-Хари нерви ли те?
-Всички ме нервят. Остави, ти как си?
-Всъщност доста по-добре. Това място ми въздейства хубаво.
-Поне някой да се забавлява.
След като Лола замълча, аз побързах да се поправя.
-Извинявай.
-Какво е станало, Кейти?
-Нищо.
-Знаеш, че няма как да ме излъжеш. Ти се превърна в много важен човек в моя живот и искам да си добре.
Не бях подготвена за това. И не ме улеснява.
-Добре съм.
-Не, не си.
Защо е такъв инат? Да ми каже хубаво тогава и това е.
-Ще изляза с едно момче тази вечер.
Ъгх. Лъжа ужасно зле.
-Какво? Кой е?
-Едно от клуба, Найл.
Защо забърках Найл отново? И няма да изляза с него, нито ме е поканил, нито нищо. Но пък ми даде номера си.
-Харесваш ли го?
-Не, приятелско излизане.
-Тогава те оставям да се оправяш, късмет!
-Благодаря.
Чувствам се ужасно. Защо съм толкова глупава? Лежах половин час, гледайки тавана, когато бръкнах в джоба си и извадих номера на Найл. И да звънна какво да кажа? Аз не го харесвам, просто ми е смотано и мисля, че той ще е добра компания. Взех си телефона и набрах. Издишах няколко пъти.
-Ало?
-Здрасти, Найл. Ами...аз съм Кейтлин...Извинявай, не трябваше да..
-Хей, Кейтлин! Много се радвам, че звънна.
- ...
-Искаш ли да .. отидем някъде, Кейтлин?
-Ами не знам.. може.
-Добре, след 15 минути да те взема?
-Не, ще дойда сама. Къде?
-Ами до статуята.
-Ох, това е доста дале.. добре.
-Далече ли ти е? А и си с патерици. Кажи къде живееш, ще те взема.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?