Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 32 - Honesty

Гледна точка на Хари

Супер. Отдъхнах си. Тази пача я няма. Знаех си, че няма да е тук. Но колата на Зейн беше отвън. Значи той е тук. Дано да не е в тъпо настроение, че и с него трябва да се оправям.

Зейн си стоеше на дивана и гледаше нещо на телефона си. Нищо му няма. Изражението му е безизразно. Когато ме видя се изненада и отвори уста. Мамка му. Забравих, че и Кейтлин е тук. Знам, че той си помисли друго. Нямам намерение да му се обяснявам и седнах на леглото, вдигайки краката си, но, разбира се, нашата умница си отвори устата.

-Зейн, къде е Лола? Какво и каза?

-Изпратих я до тях, тоест бягах зад нея, но има ли значение?

-Разбира се, че има значение! Минах целия този път в толкова неприятна компания и накрая Лола я няма!

Странницата наблегна на думата "неприятна". Не ме интересува така или иначе.

-Направо го прелетя, че и сподели, че аз съм карал.

Намигнах победоносно. Една точка за мен, страннице.

-Тя как го прие?

Тя продължи към Зейн като се правеше, че не ме е чула.

-Знам, че не ни искаш заедно, Кейтлин, благодаря, че не и каза ти, но си спести загрижеността.

-Може ли да ме закараш обратно?

Кейтлин се обърна към мен след като реши, че няма да разпитва приятеля ми повече. Хаха, тя да не очаква да стана след този дълъг път в дрънкане от нейна страна и да го изживея пак?Няма да стане. Не ми се мърда оттук.

-Няма да ходя никъде.

Тя скръсти ръце и си сложи дългата коса зад ухото. Мамка му, защо го прави? Ако си мисли, че омайва по този начин, не и се...

-Зейн, ти ще си ходиш ли?

-Сигурно по някое време.

-Зейн, тук има ли останало уиски?

Отегчавам се от толкова скучна компания.Вместо да седне и да ни направи един стриптийз,тя пита кой ще си тръгва.Пф.Това тяло само по бельо ще е.. ах!

-Има само вино. Искаш ли?

-Аз ще си взема.

Станах и тръгнах към кухнята, когато нашето "невинно" момиче започна да говори. Имам чувството, че тя лъже, че е толкова скромничка и миличка. Външният и вид лъже.