Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 41 - Confessions

Гледна точка на Зейн

Хари се тресеше и все още се наливаше. Започна да псува все повече и не знам какво по дяволите да правя.

-За какво си мислиш?

- ... хм, мисля си как да се отърва...

Изкашлях се силно, слагайки ръката си и взимайки бутилката, а той се присегна към мен, но не успя да я издърпа. Май май го напих. Но не говори.

-От какво?

- От м-и-с-л-и, Зейн, не си ли чувал?

-Какви мисли?

-Всякакви. Но безполезни.

Станах и се насочих към шкафа му. Отворих го и извадих това, което мисля, че държеше като донесох уискито. Реакцията му беше да стане и да я грабне от ръцете ми преди да се осъзная. Не мисля, че пиян човек може да направи това.

-Зейн .. ти не искаш .. да ти споделя като приятел..а просто да го изклюкариш на шиба..

-Не е така, Хари, не ме ли познаваш? Какво е това стъкло?

Той го изследва с очи и стисна кутийката в ръцете си.

-Глупости.

-Тогава защо не го пуснеш? Хари, защо има кръв по него?

-Знам. .. дяволите да го вземат знам, че казваш всичко на Лола.

-Кое всичко? Ако искаш да запазя нещо в тайна ще го..

-Бла, бла, бла. Не е вярно. Тя разказва ли ти нейните разговори, каква клюкарка си.

Не е пиян.Определено.Една бутилка не му ли стигна?!

-Искаш ли да отворим друга бутилка?

-Сок е Зейн.Ябълков сок е.Трябваше да провериш преди да се опитваш да ме напиваш.

-Но ти изглеждаше ...

-Имам си умения. Изобщо интересува ли те или Лола я интересува?

-Защо намесваш нея винаги?!

-Защото знам, че тя настройва хората, по дяволите! Тя може да те накара да вярваш в нещо, което е пълна измишльотина, много бързо забрави как те мамеше и си готов да и се молиш!

-Ако си забравил ти беше този, който ми каза да отида при нея!

-Какво си ме слушал, Зейн?! Дори не съм бил трезвен.

-Знам, че го мислеше, Хари. Това в момента не си ти.

-А кой е? Тайният и безскрупулен Хари ли съм сега? Параноик.