Selena Gomez - Good for you
Tujamo ft. Plastik Funk - Who
Беше минала една седмица. Една седмица, докато започна да свиквам да живея с Хари.
И беше толкова хубаво.
Смеехме се всеки ден, той постоянно се шегува и не мога да се сдържам, но винаги когато иска да ми каже нещо сериозно устните му се свиват и челюстта му се втвърдява. Когато ми говори сериозни неща, неща, които му е много по-трудно да изговаря за разлика от закачките, тогава сякаш идва преобразяването му. Дори дишането му не е същото. Дори кожата му става по-мека, носеща се леко по моята, дори гласът му пресипва, дори очите му увеличават зеления си цвят. Сякаш виждам гора в ирисите му. Вечнозелена. Неумираща младост.
Хари ми дава толкова време, за да мисля. За да разсъждавам. За да бъда сигурна.
Няколко сутрини го наблюдавам след като се събудя. И се влюбвам още по-дълбоко. Когато гърдите му се навдигат, за да поеме въздух, когато ноздрите му се разширяват от само себе си, когато кичур коса падне върху лицето му и когато се протегна, за да го махна, а той отваря изведнъж очи и ме сграбчва. Когато се смее рано сутрин и ме кара да се изчервявам с остроумни коментари. Когато запълва всяка една мисъл в съзнанието ми.
Никога не бих разбрала това чувство, докато не го почувствам.
Не може да се опише, думите не са достатъчни, за да покажеш това, което се крие в теб, това, което е невидимо, недоловимо. Единствено сърцето ти може да го хване, може да го скрие и да го показва само в определени моменти. Дори не се контролира. Просто идва, без да те пита, без да се съобразява с настроението ти, с нагласата ти.
Преобръща всичко в теб и не би могъл да го спреш. Но и не искаш. Единственото, за което копнееш, е повече. Безкрайност. Да повтаряш един и същ момент милиони пъти.
...
Гледна точка на Хари
Чувствам такова голямо спокойствие.
Кейтлин е в библиотеката до по-късно днес, защото има много работа, а Джон, мъжът, който беше харесал картините ми, се обади и ми поръча една. Започнах да я правя, но ще и отделя повече време, защото искам да стане перфектна. Искам да отразя вътрешността си, която ликува в момента, която е необуздана. Искам да нарисувам това, той ми каза да го впечатля с нещо истинско и аз ще го направя. Ще заложа на детайлите, ще покажа всяка една малка подробност, криеща се зад цветовете.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?