Beyonce - Listen
Demi Lovato - Skyscraper
Гледна точка на Хари
В момента сме в университета и Кейтлин реши, че най-прекрасната идея е днес да сме отишли на някакви отделни часове, в които се правели някакви упражнения, за да сме се успокоявали. Най-много още повече да се нервирам, ако не ми хареса си хващам пътя.
И без това още не мога да забравя как ме преметнаха и освен това Кейт не иска да споря с баща ми, не че всъщност има смисъл, но ще се срещна с него определено, няма да се престоря, че нищо от това не се е случило и че съм се примирил с шибаните му опити. Просто само мисълта за това, което направи, ме изкарва извън нерви и само две неща се редуват. През деня е яростта ми към него, а през вечерта е дълбокото ми разочарование. Сякаш ако го срещна през деня бих се опитал да го ударя, не само опитал, бих го нападнал, а през нощта щях да искам разговор с него, щях наистина за последен път да искам да му покажа как ме кара да се чувствам и колко дълбоко приемам тези неща, колкото и да се самозаблуждавам. Но в крайна сметка искам да направя и двете, защото имах време да помисля и под разговор нямам предвид да му казвам да не се опитва да ми пречи повече или да пести парите си, защото ще ги изгуби. Вече всичко това не е само между двамата. Той намеси някого, с когото не мога да си простя, че не се сбогувах..
Просто все още ми е трудно да повярвам, че в живота си, за да успея трябва да съм срещу него, по-точно той да е срещу мен, още по-малко да му разказвам за успехите си и той да бъде горд както всеки баща.
Днес не отворих галерията, защото трябваше да дойда в университета, Кейт непрестанно ми повтаря колко много съм пропуснал и че картините могат да си се продават и като не стоя по цял ден там. Но лекциите не са по-приятна работа, добре, че тя е тук. Особено ми е забавно, когато имахме лекция по история на литературата и тя седна в единия край на залата, а когато се приближих към нея постоянно ми показваше с пръст да мълча, защото така и не разбра, че този кисел професор не харесва никого и с нея няма да проработи. Но пък как може да се държи снизходително с нея след като тя винаги му върши всички работи, които дава?
- Искаш ли бургер?
- И като започнем с упражненията да го повърна.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
