Гледна точка на Найл
Кое е това момиче? Носеше пола, черна доколкото виждам от лошата светлина и косата и беше тъмна. Не ми беше позната, никога не съм я виждал. Но тя ме гледаше сякаш ме познава и дори виждах лека усмивка на лицето и. Надигнах се леко, готов да я питам коя е, докато тя не заговори първа.
-Здрасти, Найл.
Тя ми подаде ръката си, но аз нямах възможността да подам своята заради гипса, затова тя просто сложи ръката си върху моята.
-Явно човекът, който те е докарал дотук те мрази доста.
Да не е някоя репортерка? Но няма камери ,а и в тази болница не се допускат. Кое е това момиче и откъде знае името ми? Не е приятелка на Емили, тя щеше да ми каже.
-Не искам да говоря за това.
Отворих устата си и тъй като почти цял ден не бях обелвал и дума, защото нямаше с кой да си говоря, а и цялото ми лице все още ме болеше. Момичето се приближи и седна на леглото ми, което ме накара да се отдръпна леко. Какво иска от мен?
-Хари не трябваше да ти причинява това.
Тя говореше с тъжен тон и стисна ръката ми. Откъде знае всичко това? Започнах да мърдам некомфортно и действията ми ме накараха да издам лек стон от болка.
-Спокойно, Кейтлин е виновна за всичко. На нея не и пука за теб, нали знаеш?
Въпреки че се опитвах да отдръпна ръката и, тя се беше вкопчила и не спираше да ме гледа.
Знам, че не и пука за мен. Кучка.
-Коя си ти?
Изричайки тези думи, тя ми се усмихна закачливо, вдигайки глава високо.
-Аз съм .. отмъщението ти,Найлър.
-За какво говориш? Коя си ти?
Не я разбирам.
-Какво смяташ да правиш след като излезеш от болницата, да продължаваш да следиш кучката, докато Хари не те пребие отново? Или пък ще ги оставиш да правят каквото си искат, докато ти киснеш тук?
Не знам коя е тя, но мрази Кейтлин по начина, по който говори за нея. Щом я мрази откъде знае толкова много за нея?
-Коя си ти?
Продължавах да настоявам.
-Приятно ми е, Макензи.
Тя ме погали по бузата, гледайки ме състрадателно.
-Никой не заслужава това. Не те разбирам. Как може да си толкова добър с тях?
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
