Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 63 - Tears and joy

Birdy - Skinny love

Гледна точка на Хари

Не знам дали някога съм и причинявал толкова болка или толкова много ли страда, когато и кажа нещо лошо, но .. се надявам да не го приема толкова навътре.

Може би с мен е различно, но с майка и .. думите, с които майка ѝ и въздейства са .. съкрушителни. Дори мен би ме заболяло.

Дори аз бих изтръпнал, а да не говорим за нея и за нейната надежда. В момента я няма. Само малък проблясък, който я дърпа от това да се поддаде напълно .. и това съм аз.

Държах я, дори я стисках, опитвайки се да отнема от болката и чрез физически контакт, но тя продължаваше да се свива в скута ми и да плаче върху ръцете ми. Не мога да гледам това, тя не го заслужава.

- Ха-р-и ..

- Да?

Докоснах косата ѝ, дърпайки я по-нагоре, за да може лицето и да се озове до моето и когато го погледнах .. то не се виждаше от чувства, показани чрез сълзи. Защо хората си мислят, че ако не спрат да плачат болката им ще отмине? Не е така.

Но просто се заблуждават, че е, за да си мислят, че има спасение. Истината е, че болката няма да намалее, просто човекът трябва да стане по-силен.

- Боли ме.

Тя ме гледаше право в очите и нещо в мен се разкъса, нещо .. се пречупи. Очите и не се виждаха, тя едвам ги държеше отворени и се държеше за сърцето, говорейки неща, които не можех да чуя, сякаш ги казва на себе си.

- Шшшт.

Избърсах цялото и лице, казвайкиѝ да си поеме въздух.

-Защо ме е родила щом няма да ме обича?

Не знам защо, искам да знаех, но не знам. Това би трябвало да е най-голямото ѝ щастие. Помня как майка ми ме гледаше, от очите и капеше любов, грижа и .. уют. За малкото време, което съм прекарал с нея тя ми даде всичко, което имаше в сърцето и душата си. Тя ми се отдаде цялата, нямаше част от нея, която да не бях опознал, да не бях обичал.

Няма какво да и кажа, за да я успокоя, защото просто не мога. Не мога да и кажа, че нещо ще се промени, защото няма.

* няколко часа по-рано *

  - Какво правиш тук, мамо?

- Дойдох да те взема, Кейтлин. Прибираме се.

Наблюдавах и двете. Майка ѝ имаше твърдо решен поглед, почти заповеднически. А Кейтлин имаше .. едно съжаление, че .. майка и би дошла тук, в къщата на бившия си съпруг, само за да я забере, само заради Макензи. Можех да го почувствам, как сърцето и биеше по-бързо, как и се искаше да се просне на земята и да започне да я съди, как сви ръцете си в юмруци, точно както аз правя, щом нещо е по-силно от мен, щом няма как да го спра. Виждах как единственото, което искаше в момента, е да крещи, да избяга от проблема, да избяга от реалността още преди майка и да беше проговорила.