-Благодаря, че дойдохте.
Стиснах ръцете и на двете им.
-Но няма нужда да оставате за през нощта.
-Аз ще спя тук така или иначе. Тед е напът и той ще дойде да те види.
-Няма нужда, бабо.
След малко доктора влезе.
-Виждам, че си се събудила, по-добре ли се чувстваш?
-Малко.
-Костта на крака ти беше счупена и ще трябва да останеш 1 или 2 вечери тук, докато те изпишем. След това трябва да носиш гипса около месец. И няма да можеш да се движиш много.
Това е ужасно. Месец?! По изражението ми докторът видя какво си мисля.
...
Стоях неподвижно и гледах тавана. Тед беше дошъл, говорих си с него, после пак Лола дойде, после Макензи, после Зейн, но
никой нищо не ми каза. Горката Лола, не искам да бъда на нейно място. През цялото време Макензи стоеше до Зейн и го
държеше за ръката. Не вярвам да знае за тях двамата, но това не я оправдава. Хари не се появи. Нито пък Лиам. Може би са ги изписали. Със сигурност са ги изписали. В стаята ми нямаше място за спане, затова баба беше отвън и се чуваше как леко хърка. Лола също беше там. Часът беше към полунощ. Не можех да заспя. Бяха ми свалили стойката, но не можех да се въртя много, защото кракът ме болеше. А и не искам да го натъртя пак и да стоя тук завинаги. Навън мисля, че валеше. Чувах как капките се удряха в някаква тръба и се чуваше как вятърът вилнееше.
Кой би предположил, че ще съм тук? Че ще се опитвам да спирам бой, че ще се опитвам да защитавам Хари, че дори ще се целунем?
Толкова е странно. Но защо той направи това с Макензи днес? И когато ме видя се усмихна, сякаш това беше целта му. Сякаш не е искал нещо толкова силно.
Баба се обади на майка ми и тя ме разпитваше повече от обикновено. Как ли да не повярвам питаше как е Макензи и дали е пострадала. А иначе няма проблем, че дъщеря и е в болница, Макензи е важната. Но ако и бях разказала как всъщност се държи Макензи със сигурност нямаше да е толкова очарована.
Обадих се на Лу. Говорихме си поне час. Разказах му за боя, но не и за целувката. Не знам как да му го кажа. А и дори аз не знам
какво да мисля за това. Много ми е странно.
-Мамка му!
Чух някакъв шум отвън. Това беше ... това беше...На вратата се почука, а аз затворих очите си. По напрежението във въздуха
разбрах кой е. Той затвори леко вратата, не знам как баба или Лола не са се събудили от неговите псувни. Не знам защо се
правех на заспала, просто не знам какво да кажа ако отворя очите си. Исках да го погледна, много, но не го направих. Усетих
как седна на леглото до мен и сякаш кракът спря да ме боли. Какво ми става? Той докосна бузата ми с пръст. Това не е Хари.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
