"Здравей Ем, искам да поговорим :)"
След много време, прекарано в чудене натиснах "Изпрати". Ще се наложи наистина да се потрудя да възвърна отношенията ни, не се скарахме с тежки думи, не знам как стана, не знам дори дали сме скарани. Но със сигурност нещата не са нормални. Държах се като идиотка и не можах да я изслушам и приема проблема и като приятел. Мислех за себе си, че няма да мога да дружа с такъв човек, който е с някой за една вечер, но със сигурна, че Емили не е такава. Вместо да я успокоя и подкрепя,аз започнах да я гледам студено
и да не и говоря. Каква приятелка съм аз? И Лола все още не знае за Зейн и Макензи.
Опитах се през цялото време да бъда честна, а сега съм оплетена в лъжи, това не са точно лъжи, но не казани истини. А относно този къдрав човек, който ме вбесява, но и позволявам да целуне в същото време. Не искам да го правя по-сложно отколкото е и да се тормозя повече, затова за мен и за него ще е най-добре да се правя, че не е станало. И той ще го иска.
"За какво?"
"Да се видим след час в Сити Парк?"
След около пет минути да се почуди може би тя ми отговори "Добре."
Какво ще и кажа? От снощи го мисля и не само това. Поне днес университета ми е само следобед. А сега е сутрин, искам да разясним отношенията си, поне да не се притеснявам за това, че съм обидила още някой. Слязох долу и видях, че баба я няма. Реших да сготвя нещо, за да я изненадам.
Дали спи? Не ми се вярва, но на нейната възраст човек лесно се мори. Извадих яйца, брашно, сол, масло, шоколад, банани и още няколко продукти и реших да правя палачинки. Помня, когато бях малка гледах как баба обръщаше палачинките, те хвърчаха във въздуха и аз плясках с ръце и изваждах език. Усмихнах се на мисълта за този момент. Моите определено не се получават както нейните, половината се късат, дори изпуснах една на плочките и тя се пльосна като сладолед от ръката на дете. Глупав пример,пхаха.
Събирах тестото, наречено палачинка, когато чух входната врата да се отваря. Първо помислих, че е Тед, после веднага се панирах и реших за всеки случай да взема ножа, въпреки че нямах идея как ще го използвам, просто да изглеждам по-страшно.
Ух. Беше само баба. С кожено палто.
-Къде си била в този студ, бабо?
-Поразходих се само.
Знаех, че баба не се разхожда, а и ми отговаря много бързо. Тя тръгна към кухнята, променяйки темата, казвайки колко хубаво мирише.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
