Гледна точка на Хари
Отидох до стаята си възможно най-бързо и сложих панталон и тениска, като слязох долу в кухнята. Мамка му, сега ли реши да се появи баща ми? Нямаше къде другаде да я скрия, това е единственото място, което е недостъпно за никого, а аз го показах на нея!
-Хари, сам ли си?
-С кой да съм?
Намръщих му се, а той се продължи.
-Тази вечер имаме гости.
-Не отново, не ми е до това.
Само гости ни трябваха.
-Не ми пука до какво ти е, трябва да се приготвим, поръчал съм да сготвят вечерята, след час да си тук!
Шибаняк. Че и шибаняк в кисело настроение. Най-много да чукам някоя дъщеря. Глупави вечери и без това нищо не правят, само
се зяпат. Без да му отговоря се обърнах и тръгнах към тайната ми стая. Да не съм в някоя фантастика? Тайната ми стая.
Отворих, докато чувах, че баща ми се беше качил горе, но нямаше никого. Къде по дяволите е тази странница?
Само да е избягала. Потърсих по коридора на огромната зала, пълна с картини и рисунки, но я нямаше. Къде по дяволите е отишла? Сигурно е в банята. Защо ли изобщо има такава? Беше заключена. Почуках два пъти, отвътре се чуваше леко охкане. Не такова, за каквото си мисля. Кракът и. Буквално я хвърлих в стаята от бързане. Почуках силно и започнах да викам името и.
-Отвори вратата!
След като кокалчетата ме заболяха от чукане по вратата се чу как тя я отключи. Толкова време ли и беше нужно, по дяволите? Беше
седнала на земята с някаква кърпа на глезена. Ако си мисли, че ще я съжалявам много се лъже.
-Хайде, стани.
Хванах я за китката, а тя ме погледна сякаш съм убил човек. Какво толкова, щях да чукам братовчедка и, да се радва, че не съм го
направил! Излъгах я няколко пъти, разгледах и телефона, няма голям проблем. Да не се прави на сърдитка.
Опитах се да я вдигна, хващайки я за кръста, а тя бутна ръката ми и се хвана за мивката, за да се изправи. Неуспешен опит.
Всъщност тази рокля много добре я очертаваше, сутиенът и се виждаше през нея.
Тя се опита да стане отново и този път се получи като куцаше леко. Напълних една шепа вода и я хвърлих в лицето и, след което
последва силен смях от моя страна. От една шега нищо няма да и стане. Но изглежда тази странница не мислеше така.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
