Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 26 - The kiss

Прибрах се с точно два долара в портмонето, просто прекрасно. Честно казано не мислех, че Хари ще ме остави там, но го направи. Толкова му и пука как ще се прибера. Този човек се променя коренно, когато е ядосан или дори раздразнен само. Кретен.

-Къде ходиш, мила, нали щяхме да готвим?

-Дълга история...

-Имам време.

-Бабо, Макензи вече не е девствена.

Казах го с такова чувство на вина, сякаш аз съм я накарала да го направи. Но Зейн знаеше, че не искам това да става и въпреки това го направи. Добре че с Лола се разделиха, той не го заслужава.

-Какво? Как разбра?

-Защото бях там, когато стана.

Баба се приближи и ми вдигна брадичката.

-Нейна работа, не е твоя вината. Нали?

-Вината е на Зейн, защото той знаеше, че не трябва да го прави.

-Не мисли за това сега.

-Да, но майка ми ми каза да я..

-Не мисли за нищо.

Баба повтори. Погали ме по бузата.

-Легни си и не се измъчвай. Майка ти ти е казала да я наглеждаш, за да не и се случи нещо, тя е добре, нали?

-Повече от добре е. Тя го искаше, бабо.

-Тогава защо искаш да я спираш?

-Бабо, това не е правилно! Та тя е дори по-малка от мен!

Станах и се запътих нагоре, искам да поспя на мекото легло, не на твърдата пералня.

-Лека нощ.

Баба защо го прие толкова нормално? Защото не е. Трябваше да я опазя от това. По дяволите.

"Хей...:("

"Какво има Кейтсън?"

"Трябваше да направя нещо, да я махна от там."

"Кого?"

"Макензи. Тя спа със Зейн, а аз не направих нищо."

"Тя какво? Кой беше Зейн?"

"Бившият приятел на ... Лола. Горката Лола."

"Не разбирам. Ти как разбра?"

"Просто бях там, как иначе да разбера -.-"

"Защо си толкова кисела?"

"Как да не съм, задаваш много глупави въпроси."

"Какво ти има, Кейтлин? Просто се опитвам да помогна."