The Cinematic Orchestra - To build a home
Hozier - Take me to church
Гледна точка на Зейн
Когато видяхме Кейтлин с огромния кош за боклук, вървейки полузаспала и стъписвайки се щом ни видя, не знаех какво да си мисля. Дали Хари е в стаята, от която тя излезе? Въпреки това тя бързо се осъзна и реакцията и стана каквато очаквах. Пусна коша на земята и се втурна към нас, поставяйки на първо място това, че сме тук, а не отговорите, които имаше. Прегърна ни и започна да говори на Лола притеснено. Беше много забързано пътуване, освен това телефоните ни трябваше да бъдат изключени през цялото време, а когато стигнахме до летището нямахме време да ги включим, защото минахме през апартамента да оставим багажа и добре че баба Уилма ни вдигна телефона, за да я питам в коя точно болница са, защото никой друг не го правеше.
- Защо не се обадихте, щях да се побъркам!
- Къде е той?
Лола започна да обяснява за телефоните ни и за проблема с багажа, който имахме, оказа се, че носим повече от допустимото и трябваше да изпразваме част от нещата, натъпкахме половината неща в ръчния багаж и накрая не можеше да се затвори, беше ужасна блъсканица и на всичкото отгоре не може да се пренася храна, а ние бяхме сложили по някакъв шоколад или нещо във всяка дреха и ако бяха разбрали щяхме да платим и глоба. Каквото и да стана, единственото, което искам да знам в момента, е, че един от хората, за които ми пука най-много е добре. Не мога да си представя да .. бъда лишен от присъствието му, защото е бил с мен в най-хубавото и в най-лошото и .. Хари винаги ще си бъде най-близкият ми. Мога да си общувам с него без изобщо да говоря и .. когато дори си помисля, че нещо му се е случило сякаш цялото ни време заедно минава през една лента и си мисля колко бързо минава времето, колко бързо всичко се променя, как можеш да затвориш очи и на другата сутрин да се събудиш и да си в напълно различна позиция.
Кейтлин посочи с пръст вратата, от която излезе. Преди да каже нещо друго аз се запътих към вратата зад нея. Отворих я и се откри една осветена стая с две легла. Хари .. лежеше на лявото легло, по-близо до вратата и наистина когато го видях толкова съжалих, че не съм бил тук през цялото време. Катастрофирал? Как? Кога? Какво точно му има?
Приятелят ми изглеждаше .. той беше отслабнал и блед .. и целият в рани. И много ме заболя. Заболя ме, защото .. боже .. не искам да сравнявам този момент с това, но когато майка му беше на легло той ми казваше колко много го боли да я гледа безпомощно и да се притеснява дори да я докосне, мислейки си, че може би ще изчезне в ръцете му. Казваше ми как .. се чувства слаб, дори да беше толкова малък можеше да усети силната болка и липса от нейното душевно присъствие.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
