One Direction - Moments
Ed Sheeran - Photograph
Гледна точка на Кейтлин
Не съм си и представяла вечер като тази. Бяхме запалили огън, извадих храната, която беше останала, въпреки че торбата не приличаше на нищо след дъжда, но важното за мен беше, че ми е приятно да стоя и да го слушам. Говореше неописуемо много тази вечер и след всяка дума се смееше, а трапчинките му се показваха. Няколко пъти ме видя, че го гледам, но аз не отместих поглед както всеки път, просто продължих да го правя. Рони разказваше истории, които са си разказвали, докато били около лагерен огън, а всеки път, когато на него му станеше скучно да слуша „ страшните „ и истории, започваше да я гъделичка. Не знам дали целта му беше да я преспи като я изтощи, но работеше. Отидох да я покрия с роклята си, която се оказа, че Хари е скрил и през цялото време съм се излагала напразно, а той се е пукал от смях. Трябваше да донеса някакво одеяло, поне покривка, но откъде да съм знаела, че ще стигнем дотук. Тоест до никъде.
Рони заспа бързо, а аз се върнах, очаквайки Хари да продължи да се лигави. Но го открих дълбоко замислен. Гледаше в една точка и сякаш вятърът беше отнесъл всичката му енергия.
- За какво си мислиш?
Той вдигна глава и ме дръпна към себе си, слагайки ме да стоя върху него.
- Защо ме търпиш?
- Аз?
Сякаш имаше някой друг наоколо. Защо го търпя? Но защо изобщо мисли за това?
- Не, буболечката в косата ти, разбира се, че ти.
- Имам буболечка в косата?
Станах и започнах да си разтърсвам косата, докато крачех наоколо и усетих как се приближих прекалено до огъня и той опари крака ми. Ако Хари се е шегувал ще го убия.
- Да, гледаше ме от много време. Защо мислиш не се приближавах?
И ето, разбира се, си върна отново усмивката и смехът му огласи целия път. Той стана и дойде до мен, хващайки ръката ми и седна на пътя, покрит в прах, а аз седнах до него.
- Наистина ли имах?
- Имаше, но беше малка. Но тя наистина ме наблюдаваше.
- И как ще знаеш? Глупак такъв.
Последното го казах, подхилквайки се.
STAI LEGGENDO
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
