Тази сутрин реших да стана рано и да потичам навън. Трябва да оправя малко формата си. Днес нямах лекции и денят ми беше свободен, може да се обадя на Емили, но не искам да я притискам да излизаме като се срещнахме едва вчера. Поне днес няма да се тревожа, че има вероятност да видя който и да е било. Ще отбягвам всички колкото се може повече. Защото с всеки един разговор все повече затъвам в лъжи, а не искам да става така. Не искам да съм използвана и да мисля, че имам приятели.
Не искам да бъда лъгана и карана насила да се качвам в чуждите коли, притеснявайки се да не се блъсна и да не умра същата вечер. Май мислите ми бяха срещу точно един определен човек. Какво ли прави сега?
Сложих си клин и се вързах на опашка, взимайки един банан от хладилника и оставяйки бележка на баба. Обожавам банани. Много са полезни, а и подхранват и увеличават щастието в тялото ти.
Кой знае колко е вярно, но ще си остана с това впечатление.
...
Не се движех много бързо. Бягах във възможно най-близкия парк. Дори и в седем сутринта имаше много хора. Някои разхождаха кучетата си, други тичаха като мен, трети седяха на пейките и ядяха нещо, други бързаха за работа в понеделник сутрин.
След почти час бавно бягане реших да си взема Старбъкс и да седна на някоя пейка. Доста се изморих. Изгубила съм форма. Няма как да пиша на Лу, той още не се е събудил, а знам че ако му пиша съобщение сега той ще се събуди от вибрацията. Сънят му е много лек, за разлика от моя. Може да не мога да заспя цяла вечер, но направя ли го доста трудно се събуждам. Но пък събудя ли се веднъж не мога да заспя пак. Странна.
"Странница", тъпите реплики на къдравия. Къдравия? Хари - идиотът, негодникът и нещастникът по-добре го описват.
Защо пък да съм странница? Пф. Пих Старбъкса си и се бях загледала в телефона, когато усетих, че някой седна на пейката. Веднага станах, но няма как да се измъкна, въпреки че не знам какво да кажа.
-Хей.
Лола пристъпи леко към мен, поздравявайки ме тихо. Не ми остави време да и отговоря и започна да говори отново.
-Знам, че ми се сърдиш.
Изкашля се леко тя. Май беше болна.
-Не се сърдя.
Излъгах. Не че се сърдех, просто ми е неприятно.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
