Мръсни Тайни 🔞🔞🔞

Втора част- Данаил- Пета глава

Жасмина

Изминаха няколко дена в мисли за Данаил и неговото минало. Сега разбрах защо откачи,когато го вързах и в какъв се превръща ,когато иска да причини болка на някого. Включително и на мен.
Не знам как ще се боря с човек,който отключва садистичната си страна.

Откакто се сблъсках с тази сцена,реших да търся книги за садизъм. Изчетох две,третата е в ръцете ми и това,което видях на клипа е една психотравма,свързана с преживяване на насилие и унижение.
Освен мъката,която изпитах при писъците на малкия Данаил,аз се погнусих от съпругата му,която стана ясно,че тя е инициатора той да откачи до толкова,че да гледа себе си и да извършва същото,за да чуе на другия болката.

От всичко прочетено научих,че трябва да е подложен на индивидуална психотерапия за да се справи с травмата. Тя е връзка,специално взаимоотношение между двама души,в която единият помага на другия.

Изпитвам нуждата да му помогна,макар малката доза страх да я има от агресивността му,аз съм готова да поговоря с него. Стига да е склонен на сделката,която искам да сключим.

-Жасмина,отиди на детския отдел. -затварям книгата и тръгвам към другия край на библиотеката. Поздравявам няколко редовни клиента и на бързо оставям книгата на мястото си преди да отида до отдела.

Още с влизането получавам съобщение на телефона. Със сигурност е Данаил. След онази ужасна вечер буквално запали телефона ми от обаждания и съобщения, но исках време за да помисля. Той не знаеше ,че съм там. Беше вглъбен в това,което прави и така ми даде предимството да се информирам за жаждата,която изпитва,а именно садизма.

Обслужвам всички клиенти чакащи да върнат детските книжки и записах още някои,преди да имам няколко минути почивка. Изваждам телефона и преглеждам съобщенията му.

Данаил: Ще откача. Пиши ми.

Данаил: Трябва да поговорим.

Данаил: Ще дойда до Своге.

Съобщението е изпратено преди няма и двадесет минути. Загризах устна и пристъпих към прозорците ,поглеждайки навън,да не би да е тук. Твърде е рано. Пътя от София до Своге е към четиридесет минути,зависи как ще шофира.

Докато го чакам,подредих детските книжки и прегледах всеки рафт за да проверя дали всичко е наред. Поглеждам часовника на ръката си и разбирам,че е минало повече от час.