Мръсни Тайни 🔞🔞🔞

Втора част- Данаил- Седма глава

Жасмина

Изминаха десетте дена,в които трябваше да помисли дали да се разведе с онази змия,която непрестанно излива отровата си към него. Честно казано не вярвам да го е направил. Беше ми казал,че е сложно и не може да се разведе. Предполагам го държи с нещо,до друг извод не стигам,но ако не го е направил,просто трябва да приключим.

Отключвам телефона си и чакам някакво съобщение или обаждане за да разбера какво е решил,но засега нищо.Ще изчакам той да ме потърси. Искам да разбера колко е взел думите ми на сериозно,ако ли не отивам в полицията. Не мога да пренебрегна този брак,камо ли отвратителната му жена,която подтиква желанието му да причинява болка.

Стискам телефона и вземам чантата си,готова да отида на работа. Днес нямам никакво желание. Не спирам да мисля за Данаил. Не спирам да мисля за този развод и дали наистина изпитва нещо към мен. Отделно не ми излиза от главата онзи момент с Драго. Лошото е ,че ми хареса. Имам чувството,че участвам в някакъв филм и всичко това се режисира от двамата.

Заключвам вратата на апартамента и директно се сблъсквам с тежък одеколон ,мирис на секс и твърди мъжки гърди. Бавно вдигам поглед,виждайки безстрастното изражение на Гавраил Ангелов. Какво прави тук?

-Ъ-ъ...Откъде знаеш за апартамента...

-Това няма значение. Искам да поговорим. -

-Закъснявам за работа. - правя една крачка назад,а той ме притисна към вратата. Извръщам поглед и силно стискам очи. Той е също толкова магнетичен като брат си. Чак пулса ми се ускори от близостта му.

-Става дума за Данаил. -

-Какво има? Да не му се е случило нещо? - пренебрегвам начина,по който ми влияе и тревожно го погледнах.

-От години усещам,че крие нещо от мен.

-Защо си мислиш,че знам какво крие.- не искам съседите да слушат какво си говорим, затова отключвам вратата и го подканвам да влезе. Имам двадесет минути за да стигна до библиотеката.

-Защото е влюбен в теб. - ахвам от чутото. Данаил и влюбен са несъвместими. По-скоро му харесва как напълно му се отдавам в сексуален аспект.

-Защо не говориш със съпругата му? Все пак тя...

-Не искам да я виждам. След последния път,в който се опита да ме съблазни,ми стана противна. - отново ахвам,поставяйки ръката си на устата. Змията е припълзяла и към Гавраил. Отвратително. - Онзи ден бях при Данаил,но това,което видях не ми хареса. Той беше запъхтян,агресивен и здраво стискаше колана си. - закрих лицето си с ръце и заплаках. Той продължава да допуска другото си Аз. Няма да се разведе,на него му харесва как онази жена му се отдава. Да го превръща в садист. - Жасмина,какво има? - поклащам глава,неспособна да му отговоря. - Кажи ми...знаеш нещо.- хвана ръцете ми и бавно ги свали,за да види сълзите,които непрестанно капят по бузите ми. Гавраил нежно ги избърсва,а аз стоя неподвижно и мисля дали да му казвам. - Защо те е оставил тук? Трябваше досега да те е върнал в София. Тъпо копеле...ще те изтърве и ще съжалява. - мълча и го слушам. - Ако беше моя,нямаше да ти позволя и ден да стоиш в този град. - плъзна палеца си между устните ми. - Ти си мечта за всеки мъж,а брат ми е късметлия. - пусна ме и погледна към часовника на ръката си. - Ще те закарам до библиотеката,през това време ми кажи какво се случва с брат ми.- излезе от апартамента,оставяйки ме напълно безмълвна от думите и действията му.- Жасмина! - сякаш чувам брат му да ме вика. Съвземам се от шока и бързо излизам от апартамента.