Мръсни Тайни 🔞🔞🔞

Втора част- Данаил- Осемнадесета глава

Жасмина

-Жасмина,чакай! - събувам обувките си и притичвам по коридора. - Мамка му,чакай! - ръмжи зад мен Данаил.

-Върни се и прави това,което най- много искаш. Да налагаш жени. - преди да отворя вратата,той ме стисна за лакътя,обръщайки ме към себе си. Без да се замисля вдигам ръката си и му зашлевявам един доста силен шамар по бузата. Данаил сви устни и затвори очите си. - Аз ли съм следващата....Давай! Бъди садиста. Удари ме.

-Недей! - отскубвам се и излизам навън,далеч от това място. Далеч от Ада. - Трябва да поговорим.

-За какво? -обувам обувките си и вървя по Витоша. Нямам идея на къде отивам. Не съм толкова бясна,колкото разочарована и обидена. Помислих,че се опитва да го контролира,иска да бъде с мен,но отново ме заблуди. Няма да спре. Той ще търси къде да си излее агресията,както и желанието си да причини болка.

-Днес бях на сеанс. - поклащам глава и продължавам да вървя. - Олекна ми,сякаш товар падна от плещите ми. Казах всичко,което криех дълбоко в себе си. Другата седмица пак ще ходя. Жасмина,слушаш ли ме?

-Вече е без значение. За садизма няма лек. - отново ме стисна за лакътя,но този път крия лицето си за да не види колко съм разстроена.

-Ти си моя лек. Ти си всичко,което искам.

-Защо? Тогава защо го правиш? - след всяка моя дума го удрям с юмруци по гърдите.- Защо? - плачейки извиках аз.

-Дай ми време. Ще се опитам да го контролирам.

-Не!

-Моля те,Жасмина! На никой не съм се молил. - отскубнах се и отново извиках.

-Не! Това беше края. - погледнах го в очите.- Край! - изглежда съсипан от думите ми. Никога не съм го виждала такъв.

-Обичам те! - ахвам,не знаейки какво да кажа. - Дай ми време. Не искам да те пускам. Ти си жената,която ще застане до мен за добро и лошо. - сълзите не спират да се изливат от очите ми.

-Аз...аз ...- толкова бързо ме притисна към себе си и залепи устните си към моите,че не успях да реагирам на време. Езика му се преплете около моя и само разума ми ме отдръпна от тази гореща целувка.

-Моля те! - опира челото си към моето и ме гледа в очите. - Моля те! -

-Добре,но няма да се виждаме.

-Поне може ли да ти се обаждам?

-Да! - отдръпвам се. - Сега нека всеки да тръгне по пътя си. - Данаил кимна с глава,но изражението му не се променя. Той наистина е съсипан. - Чао!