Мръсни Тайни 🔞🔞🔞

Данаил- Деветнадесета глава

Жасмина

-Добре съм! - изръмжа Данаил. 

-Ще попитам още няколко пъти,ако трябва. Не знаеш какво преживях,когато видях кръвта  .- получил е леко сътресение и две порезни рани от стъкло. 

-Бледа си. -  от  паник атаката не мога да се възстановя. Лошо ми е и имам чувството,че ще припадна.

-Ще се оправя.-казвам аз колкото се може по-уверено.

-Ела! - приближавам се ,а той грубо ме целуна , стискайки ме за тила.   Преплете езика си с моя, карайки ме да простена от приятния му вкус. През това време вратата се отвори и това ме накара да се откъсна от него.

-Господин Ангелов,казвам се Филип Радулов и съм от Второ- РПУ. Искам да ви задам няколко въпроса. - Данаил кимна с глава,а аз отивам до вратата за да не преча. - Познавате ли мъж на име Бойчо Генов?

-Не! Кой е този мъж? 

-Бойчо е мъжът,който не правилно се е опитал да пресече. Интересното е ….той каза,че ви познава.- Данаил повдигна вежди от почуда.

-Какво искате да ми кажете?

-На камерата се забеляза,че Господин Генов,сякаш чака вас. 

-Какво?! - попитах шокирана от чутото. 

-А,вие сте? - попита полицая. 

-Тя беше с мен. - отговаря Данаил вместо мен.- 

-Видяхте ли нещо подозрително,Госпожице…??

-Жасмина Борисова….И не,нищо подозрително не видях. Мъжът излезе изневиделица. Това е. 

-Добре! Ще се свържа с вас за да дойдете в управлението и да дадете показания. Господин Генов е задържан за 24 часа. - записа нещо в тефтера. -Сега ще ви съставя акт ,че сте били без предпазен колан. Надявам се другият път да си го сложете. 

-Добре! - Данаил ме погледна,а полицай Радулов пише акта. 

-Свържете се със застрахователя. - подаде акта.

-Непременно. - Данаил го взе и след секунди полицая излезе от болничната стая. - Мамка му…

-Сигурен ли си,че не знаеш кой е този мъж?

-Не съм чувал това име. Трябва да го видя на живо.

-Да и….- вратата се отвори за втори път.

-Добре ли си? - братът на Данаил влезе и веднага замириса на секс. Какъв е този парфюм ,който мирише по този начин?

-Какво правиш тук? - Данаил се изправи. - Връщай се във Вилата. 

-Диляна ще изчака. И без това тази сватба…- Гавраил спря и погледна през рамо,когато чу токчето на обувката ми.- Жасмина…- Боже,стана ми горещо от начина,по който произнесе името ми.- 

-Здравей! - Глупаво помахнах с ръка,а Данаил изръмжа и стана от леглото. - Какво правиш? Не ставай! - пристъпих към Данаил,но бързо се заковах,когато чух един писклив глас. 

-Дани…Боже… Веднага дойдох ,щом разбрах. - съпругата му го прегърна,а аз изсъсках и директно излязох от стаята. Не мога да понеса подобна гледка. Непосилно е.  

Докато вървя по коридора и си мисля за катастрофата и жената в болничната стая  ,телефона ми иззвъня,виждайки да изписва Частен номер. Да не би да е Тайнственият обожател? 

-Ало! - погледнах през рамо.

-Как се чувстваш? - не мога да сбъркам този приятен глас.

-И по- добре съм била. 

-Защо си с него? Той е женен. 

-Откъде знаеш? - сядам на един от столовете и шумно издишах. Уморена съм. От всичко.

-Това няма значение. Ти заслужаваш някой по-добър. 

-Ти?! - Гавраил излезе от стаята с телефон в ръка,а аз се изправих ,обръщайки му гръб. 

-Нека да съм аз. Никога няма да те нараня.

-Не те познавам,дори не съм виждала лицето ти. 

-Искам втора среща. - поклащам глава, сякаш е пред очите ми. - Сами. - точно това ме плаши. Да останем насаме. 

-Ако се съглася на втора среща…аз ще избера мястото.- затворих му и се завъртях за да видя Данаил на няма и половин метър разстояние.

-Уговаряш си среща ли? - Сведох поглед. - Избирай,Жасмина…Аз или мъжът , с когото говориш.