Мръсни Тайни 🔞🔞🔞

Данаил-Петнадесета глава

Жасмина

-Жаси,добре ли си? - попита майка ми за стотен път. Не може ли да имам малко уединение без някой да ме притеснява? 

-Майко,преди пет минути ме попита същото. - седя до прозореца и си мисля какво направих за да заслужа такова отношение от Данаил. Всичко ме боли,но най-вече нараненото ми сърце. Успя да го пречупи на две. 

-Притеснявам се. Никога не съм те виждала такава.

-Каква? - попитах с пълно безразличие.

-Нещастна. Сякаш онзи мъж...

-Спри! - вдигнах ръка. - Разбирам,че мислиш за мен,но моля те остави ме за малко сама. - майка ми не излезе веднага от стаята ми. Изчака известно време,а аз продължих да се взирам през прозореца. Нямам сили да я погледна. 

Останах сама и решавам да се подготвя за работа. Досега трябваше да съм в библиотеката на Университета,но им съобщих,че съм болна. Така и не се отписах,както пожела Данаил. Мислих си,че всичко,което правим ще доведе до нещо сериозно. Ще изпита някакви чувства към мен,но нищо от това не се случи. Снощи ми доказа,че съм се влюбила в човек,който наистина не познавам. Тази негова страна ме изплаши до толкова,че сега нямам желание да го видя. А сватбата е утре.  

Вече облечена и готова за работа, излизам от апартамента без да се сбогувам с майка ми. Не искам да види съкрушеното ми лице. А и нямах желание да си сложа грим. 

Докато пътувам към библиотеката,телефона ми отново извибрира. Непознатия номер постоянно ми изпраща съобщения. Нямам представа кой е ,а и снощи Данаил не ми повярва и така ме наказа,че едва сядам на дупето си. На места е адски зачервено и като вървя ме боли.

Пристигам на работа и на вратата ме посреща Мая  с два плика. 

-Кой ти ги даде? 

-Куриер. - отговаря тя, поглеждайки някъде зад мен. - Ммм...- приближи се и прошепна. - ....Ангелов е тук.- нямам какво да му кажа за това отивам в гардеробната за да сваля жилетката си и да оставя чантата. - Какво правиш? - 

-Подготвям се за работа. - казвам очевидното. 

-Той чака. - свивам рамене. 

-Ами нека да чака. Аз няма да го обслужа.- Мая ме погледна по такъв начин,сякаш съм луда. 

-Няма ли да видиш какво пише в писмата? - чак сега осъзнах,че ги държа в ръката си. 

-По-късно. Сега има книги за подреждане.- оставам писмата върху чантата и завързвам косата си на опашка.