Втора част- Данаил- Шестнадесета глава

562 65 55
                                        

Данаил

-Какво те води отново при мен след повече от петнадесет години? - попита психоложката от детството Давина Проданова. Първия сеанс при нея беше пълна катастрофа. Аз мълчах през цялото време,а тя не спираше да ми задава въпроси. След половин час опити да ме накара да говоря,леля ми беше повикана от чакалнята. Помолиха ме да изляза от кабинета,а леля остана с психоложката. До ден днешен не знам какво са си говорили,но в едно бях сигурен,тя не ми беше ядосана. Напълно ме разбираше и затова я уважавам като човек. Днес пак е с мен. Чака ме.

-Исках да поговоря с някого,който би ме разбрал. - не поглеждам към нея,взирам се в пода. -

-Добре! Кажи ми какво се случи след третия и последен сеанс? - поставям ръцете си на подлакътниците и продължавам да се взирам в пода,докато думите бързо се изливат от устата ми.

-Завърших образованието си. Изкарах всички изпити за асистент в университета в Пловдив. Започнах работа. Запознах се с Гергана,вече бивша съпруга и всичко вървеше добре,докато не се появи Той...отново. - очаквах въпрос от нейна страна,но си замълча. - От тогава не мога да го контролирам. Първия път,в който искаше да я нарани го направи на годишнината ни. Скарахме се и...- прокарвам грубо длан през лицето си. - ...започнах да я налагам с колана. Тя пищеше. Така както аз пищях като дете. На Него това му хареса,след време и на нея. Предизвиква го и той отново и отново и отново я нараняваше. Опитвах се да го спра,но винаги надделя. Винаги....освен последния път.

-Разкажи ми за последния път.

-След Гергана,не исках жена до себе си. Тя същевременно беше началото и края на един тежък период в живота ми. Разбрах какво е да бъдеш предаден,използван и безсилен. След като се изнесох от семейния ни дом исках да се самонараня,така както баща ми го правеше. Докато един ден не я срещнах. - усмихнах се. - Първото ми впечатление за нея беше ,че е скромна и срамежлива. - поклатих глава. - Тя ми отвя главата.Тя преобърна живота ми. Тя го спря.

-При кой опит го спря?

-При третия

-Значи се е сблъсквала със садистичната ти страна. - кимам с глава.

-За жалост,да. Това е проблем,с който се боря за да не я изгубя.

-Какво подтиква садиста в теб? - вдигам поглед към тавана и отговарям с напълно спокоен тон.

Мръсни Тайни 🔞🔞🔞Место, где живут истории. Откройте их для себя