Само капка любов

Двадесет и пета капка любов

Ник

Спрях старият си автомобил на една пресечка от дома си,опитвайки да намеря сили,за да се прибера и да разкажа всичко случило се през последните няколко дни на единствения човек,който би приел кашата ,която забърках ,една идея по-спокойно.Майка ми.Всичко,което ми се случваше напоследък,ме изцеждаше изцяло и усещах как скоро ще се разпадна и ще се превърна отново в малкия раним Никълъс ,който бях преди години .

Защо не разкажех просто всичко на Анджела ли?

Как се очакваше да я погледна в очите и да й призная ,че не само я излъгах за причината, поради която си тръгнах онази сутрин,но за капак на всичко-не само целунах ,но и спах с една от приятелките й.Колкото и безчувствен да бях,не можех да й го причиня.Не и на нея.Не и сега.
Стоях потънал в мисли повече от час,когато най-сетне реших ,че е време да се изправя пред всичко,което сторих.Потеглих бавно като премислях дума по дума какво щях да кажа.
Паркирах колата в малкия ни гараж,след което се насочих към дневната .Останах учуден ,когато за първи път от няколко месеца насам не заварих щастливо играещите си Рос и майка,а просто Рейчъл ,плачеща и свита в края на дивана.
-Майко...-опитах се да остана спокоен,но начинът по който тялото й реагира ме накара да се напрегна.Какво се бе случило за тези няколко дни.-В-всичко наред ли е?-попитах заеквайки.-С Рос ли се е случило нещо?-Сърцето ми се свиваше само при мисълта ,че нещо би могло да се случи с малкия ми брат.Доближих се леко до нея и приклекнах,подпирайки се на коленете й.
-Къде беше,Ник?-Разочарованото й лице се взря в моето,карайки ме  да се чувствам като най-големия негодник на този свят.-Къде беше тези няколко дни?-Отворих уста, но нямаше какво да кажа. Можех ли за пореден път да залъжа всички-така,както правех всеки път.
-Бях при Анджи.-отговорих спокойно,опитвайки да не издавам нищо от случилото през изминалите няколко часа. Изправих се отново, понеже не исках да подхващаме друг подобен разговор .Да дойда тук,за да се опитам да призная всичко,бе много лоша идея.Как се очакваше да погледна майка си в очите и да й призная какъв негодник е сина й.Как преди часове прегръщах и целувах друга.Беше твърде крайно,дори за мен.Майка ми поклати глава разочаровано,изправи се бавно от дивана и тръгна към стаята си.Опитах да я догоня,но ръката ,която протегна към мен,ме спря
-Ще говорим,когато намериш сили,да ми признаеш какво ти се случи през изминалите дни.-Гласът й бе започнал да се разпада.-А-аз съм ти майка,никога не бих те осъдила.-И когато го осъзнаеш,ще ме потърсиш.-прошепна последно преди да затвори вратата пред лицето ми.
   Омразата и презрението,които изпитвах към себе си досега,сякаш не бяха достатъчни.Сега, се чувствах още по-голям глупак.Дойдох с една единствена цел- да разкажа всичко на човека,който не би ме осъдил.А какво сторих-излъгах и него.Прецаквах всичко,до което се докосна.Вместо да изплувам от дъното,слизах все по-надолу и по-надолу.И имах странното усещане,че този път затънах твърде много и връщане назад-нямаше.
Извадих цигарите от джоба си ,излезнах отвън и запалих една,дърпайки нервно от отровата й.Главата ми гъмжеше от хилядите мисли,минаващи през ума ми.Имах нужда от  успокоение и то спешно.Седнах на верандата,там където преди няколко месеца Анджела бе дошла да се сбогуваме.За да замине за Лондон.Само при мисълта,че толкова дълго бях без нея ,сърцето ме стягаше.Не можех да допусна да я изгубя отново.
Допуших набързо цигарата си и се насочих към стаята на майка си.Когато влезнах вътре,я заварих да се взира в една от малкото ни общи снимки-на мен,Рос и майка.
-Мамо..-започнах тихо,вдигайки глава,за да видя как оставя рамката на мястото й и насочва цялото си внимание върху мен.Събрах цялата си смелост,въздъхнах и започнах да разказвам цялата тази история,без да прикривам нищо.Сякаш се изповядвам. И усещам,че товара от гърдите пада и ми е по-леко.-А-аз я предадох -прошепнах-Направих най-голямата грешка-продължих-Аз й изневерих .Без дори да помисля за последствията преспах с една от приятелките й.-Чух тихото й ахване,но не помръднах.Нито аз.Нито тя.Стои мирно и слуша какво преживявах последните месеци.Без да ме прекъсва.Без да ме упреква.-С Евелин.Познаваш я.-Стоях близо до вратата,сякаш се готвех всеки момент да избягам,загледан в отсрещната стена.След като й разказах за Ева,всичко,без да спестявам нито една подробност,бе време да споделя и нещо по-страшно-истината за Трой.За момчето,което се бе подиграло с доверието на Анджела.Момчето,което бе разбило представите й за любовта.Споменах и Джема,която знаеше какво се бе случило и се опитваше да ме изнудва,за да си мълчи.Не пропуснах и господин Кенеди.Човекът,когото едва не убих,само защото щеше да разкаже как изневерих на Анджела.-Извърших ужасни неща и сега си плащам за последствията-казах последно и така завърших историята за моето падение.Секунда по-късно усетих треперещите ръце на майка ми да се обвиват около мен,за да ме успокоят.Чувствах се странно.Бях споделил всичко на майка си,без да премълча нищо.Тя бе наясно с всичко,което извърших и в момента се опитваше да ме успокои.Кой би предположил,че нещата биха се развили по този начин?
-О,Ник-Гласът й  звучеше притеснено.Усетих как бършеше нещо от бузите ми.Сълзи?Господи,аз плачех.А аз никога не го правех.Никога.Никълъс Тревърс не плачеше за нищо,камо ли за момиче.Или поне не го правеше преди.Сега,великият Никълъс,ронеше сълзи като малко момиченце,на което са откраднали бонбоните.Но не беше ли това идеята-да се оттърва от товара по един или друг начин.
- Всичко ще мине,момчето ми.-Поклатих глава и продължих да роня сълзи,залъгвайки се ,че така ще премахна вината от съзнанието си.Този път нямаше връщане назад.Този път сличилото се щеше да напомня за себе си твърде дълго време.-
-Не и този път.Не и този път.-прошепнах,преди да продължа да мисля какъв глупак е сина й.

————-

За първи път Ник разкри на някого всичко,което се е случило.Мислите ли,че разговора с майка му,ще му помогне да намери сили,за да обясни всичко на самата Анджела?

Vote and comment