Само капка любов

Девета капка любов

Една година по-късно   

Анджи

-Клеопатра,извикай татко.-казах мило,докато обръщах последната палачинка.Сестричката ми скочи от плота и с малките си крачета се затича към стаята на баща ни.
След секунда видях отслабналото тяло на татко да влиза в кухнята .Усмихнах му се плахо,а като отговор получих намръщен поглед.Преглътнах и се обърнах,за да довърша закуската.
-Къде скри бутилката уиски от вчера?-попита тихо,докато потропваше леко с пръсти по масата.
-Не знам за какво говориш!-отвърнах спокойно,сипвайки сок в чашата на Клео.В каквито и отношения да бяхме аз и татко сега,никога не бих позволила да вреди на здравето си по този начин.
-Момиченце ,не ме нервирай!Ако не бях аз,щеше да си на улицата!-изкрещя-Уличница такава -юмрукът му се стовари върху масата.Чашите се разпръснаха по пода,а страхът в мен нарастна за секунди.Виждах гнева в очите на баща ми и сякаш знаех,че този път нещата ще се влошат.-Ще попитам само още веднъж!-През зъби промълви татко,карайки ме да преглътна тежко.-Къде е шибаната бутилка уиски?-Затворих очи и си наредих да се успокоя.Правех го за негово добро.Ако някога се откажеше от алкохола,щеше да успее да върне стария си живот.-Попи...-Опита да каже,хващайки грубо лакътя ми.
-Какоо!-тънкият глас на сестра ми се чу в далечината.Обърнах поглед към нея и я видях на няколко крачки от нас.
-Отивай в стаята си,Клеопатра!-казах по-силно от необходимото ,карайки я да потрепери.Страх се изписа върху лицето й,но сега трябваше да я отпратя от тук,за да не види как татко ще ме пребие -Клеопатра!-изкрещях и тя веднага се затича към стаята си .Върнах погледа на мъжа пред мен,забелязвайки омразата в очите му.
-Как смееш да й викаш!Никаквица такава!-ръцете му се преместиха върху гърлото ми.Очите ми се замъглиха ,а въздуха ми привършваше.Не се съпротивлявах ,отдавна знаех,че не принадлежа на този свят.Нито бях желана,нито пък обичана.
Затворих очи ,готова да посрещна съдбата си-моменти от преживяванията ми с Ник изникнаха в съзнанието ми.Чувала съм,че в последните си мигове живот виждаш най-хубавите неща,случили се в  него.Това ли бяха моите.Всички бяха свързани с момче,което не ме иска в живота си.
-Последно те питам -къде ми скри бутилката с уиски?-тонът на татко беше непоколебим.Смесица от гняв и ярост.
-В-в-в шкафа под мив-вката.-отговорих изнемощяло и секунда по-късно усетих въздуха да навлиза в дробовете ми.Главата ми бе замаяна,затова се наложи да се подпра на плота.
-Не беше толкова трудно,нали?-Шамарът,който ми удари ме повали на земята.Усетих вкуса на кръв в устата си.Беше я разбил .Собственият ми баща.Долазих до ъгъла на стаята и се сгуших.Сълзите капеха от очите ,докато гледах с  каква любов гледаше шибаната бутилка.След като й се полюбува достатъчно отново се засили към мен.Хвана брадичката ми грубо като не пропусна да се изплюе в лицето ми.
Изскимтях и се допрях по-близо до стената.
-Приспи сестра си и оправи баркотията !Ясно?-кимнах-Уличница-извика преди да затръшне входната врата.Стреснах се и подскочих.Опитах се да спра треперенето,когато видях Клео да притичва до мен.
-Како?-погледът й се спря на устните  ми и малките й очички се напълниха със сълзи.
-Аз съм добре!Виж ме ,Клеопатра ,добре съм.-Изправих се и я придърпах в прегръдката си.Едната й ръчичка бе обвита около мен ,а другата силно стискаше малкото й плюшено зайче .-Хайде да пооправим тук и да си лягаме.-казах преди да целуна нежно челото й и да се захвана със задълженията си.