Само капка любов

Двадесет и трета капка любов

Ник

Какво се случи?

-Господи!Какво правих?-Все още объркан,погледнах обратно към свлеченото, на пода, тяло на господин Кенеди.-Е-е-велин?А-аз не исках.Не знам как..-замлъкнах за секунда,опитвайки да осъзная случилото се.За пореден път позволих на гневът да вземем превес над мен.Само като се замисля какво може да причини на Джон ме побиваха тръпки.Та аз едва не го убих-Т-той е добре,нали?-продължих-Аз не исках да го правя.Той ме провокира,т-той ми каза,че...-Не реагираше.Сякаш бе глуха за всичко, каза от мен.-Евелин?-прошепнах и докоснах леко ръката й.Уплахът,който виждам в очите й ,когато ме погледна,накара сърцето ми да се свие.Страхуваш се.От.От действията ми.От всичко,което действах.-Ев?-повторих отново,то премахвах косата,зато лицето й.Гледката ме остави безмълвен.Човекът пред мен нямаше нищо общо с Евелин Грийн - момичето,с което се запознах преди повече от пет години.Силна и независима.Сега пред мен стоеше плаха и разбита.
-Никълъс-немощно промълви,вдигайки леко глава.-Не биваше да го правиш.Нямаш представа колко усложни всичко. -прошепна- Осъзнаваш ли какво можеш да се случи ,ако не бях дошла?-Понечих да отвърна, осъзнах колко прецакан бях.С постъпката си загубих единствения човек,който продължаваше да вярваш в мен.-Не биваше да го правиш.Не биваше .-Трескаво клатеше глава,докато замъглените й очи се взираха в моите.
-Върви си,Ник!Умолявам те.Т-той ще се оправи.-Треперенето в гласа й накара сърцето ми да се свие.Нараних я.За пореден път.-Върви,Никълъс.Сега.-Не помръднах.Нито крачка назад. Не биваше да оставам Ева в това състояние.Виждах колко разстроена и уплашена се чувства тя.Не може да я изоставя.Не и в този момент.-Умолявям те! Направи достатъчно...просто..тръгни.-
-Ще донеса вода.-казах припряно,докато тича към вратата.
-Не!-изкрещя Ева,изправяйки се.-Нямам нужда от помощта ти,Никълъс.-добави и се приближи.-Направи достатъчно-спря за секунда и затвори очи.-Върви си.Вече нямаш работа в този дом.
-Евелин.Искам да ти помогна.А-аз....
-Да ми помогнеш?Нима ме смяташ за толкова глупава?Нима си мислиш,че не знам причината,поради което искаш да останеш?-Усмихна се и продължи.-Ще правя всичко възможно Джо да не разкаже за случилото се.-Дори за нея бе ясно,че ако Кенеди се възстановява,шокът който преживява днес,няма да остане безнаказан.Какво бих могъл да правя?Заслужаваше ли си да се боря срещу поредната грешка,което правих?-Но след всичко като отмине, искам да те виждам .Нека просто забравям нещата,които се случиха последните няколко дни.Не си бил тук,не сме се целунали,нито сме спали заедно.Това е.-въздъхнах.Може би така бе най-добре.И за двам ни.
-Ако имаш нужда от мен съм на среща,чу ли?Обади ми се,ако нещата се усложняват.-Не получих отговор ,а едно единствено кимане.Бе време да си вървя.Прецаках нещата за пореден път-Благодаря ти,Ева!За всичко..-прошепнах и затворите тихо вратата.