Само капка любов

Четиринадесета капка любов

Ник

-Обичам те!-думите на Анджела стоплиха сърцето ми и запълниха празнотата,която усещах от близо десет години.Доближих лице до нейното и целунах устните й.
-Благодаря ти!-обърканата  й физиономия успя да ме развесели.-Благодаря ти,че не се отказа от мен.-казах и потърках гърба й.Тя се сгуши в мен и се усмихна щастливо.

Останахме прегърнати още няколко минути,след което се отправихме към първия етаж.Връщайки се в хола,определено не очаквах да видя Амбър да плаче в обятията на Арчин.Пуснах Анджела и се приближих към доскорошната си приятелка.
-Какво се е случило?Всичко наред ли е?-макар купонът да бе в разгара си,забелязвах стотиците погледи хвърлени в наша посока.Каквито и да бяха отношенията ми с Ам не можех да позволя на толкова много хора да я видят така разбита и наранена.Амбър никога не би искала да изглежда слаба в очите на другите-винаги сдържаше емоциите си и се стараеше да се държи на ниво.Обаче сега,трябваше да разбера какво,подяволите,се случваше и да й помогна.Да бъда до нея,както тя бе в последната една година.-Нека не ни гледат хората,хайде да отидем на по-усамотено място!-казах мило и помогнах на Ам да се изправи.Тя изхлипа и още повече се сгуши в Арчи.Обгърнах раменете й и я поведох към кухнята.Някой хвана свободната ми ръка,карайки ме да се обърна.Изненадах се да видя Анджи,която преплиташе пръстите си с моите
-Ник,може ли да дойда с вас?Не съм сигурна,че ще помогна,но поне ще опитaм.-нежна усмивка се прокрадна по лицето й,докато играеше с пръстите ми.Погледнах към Амбър,която сякаш се двуумеше,разлика правеше Арчи,които гневно клатеше глава.Кимнах им успокоително и
върнах вниманието си върху красавицата пред мен.
-Виж-преглътнах и продължих-в момента Ам не е на себе си!Искам да я предразположа максимално,а не съм сигурен,че ако ти си там,това ще се случи.Затова ще те помоля да ми оставиш сами!-виждах болката в очите й,която се замаскира зад усмивка.-Наистина съжалявам!-казах тъжно.
-Няма нищо!Ако Аманда беше тъжна,бих постъпила по същия начин.Напълно те разбирам.-каза преди да целуне горната ми устна и да се изгуби в тълпата.Арчин потупа рамото ми и се запъти към кухнята.Останах за малко загледан в танцуващите студенти,чудейки се с какво заслужих момиче като Анджела.Та,тя бе толкова чиста.Опитваше се да помага на всички ,без значение колко й е тежко.

Анджи

Определено думите на Ник ме нараниха.Макар аз и Амбър  да обичахме едно и също момче,никога не бих искала тя да страда.Предполагам,че хилядите клюки по мой адрес са оставили у нея и Арчин грешно впечатление.Въпреки болката,успях да се усмихна и да дам нужния кураж на Ник.
-Няма нищо!Ако Аманда беше тъжна,бих постъпила по същия начин.Напълно те разбирам.-В думите ми имаше голяма доза истина,определено Аманда бе най-близкият ми човек и бих искала всичко с нея да бъде наред.Хвърлих последен поглед на Амбър,която бе сгушена в Арчин,преди да целуна Ник и да си тръгна.
Оглеждах хората наоколо,търсейки някой от компанията му,но за жалост виждах само непознати студенти.
-Ти ли си Анджела Стивънс?-обърнах се  по посока на гласа и установих,че на няколко крачки от мен седеше момче,с което  Евелин разговаряше в началото на вечерта.Погледнах го и сбърчих вежди,наистина не познавах този човек и не бях сигурна какво точно искаше от мен.-О,скъпа!-каза непознатият и хвана кичур от косата ми.Сърцето ми заби бясно в гърдите,докато надеждата Ник да е наоколо и да ми помогне се изправяше.Нямах  нищо против момчето,но близостта му определено ме напрягаше.-Май си по-глупава,отколкото предполагах.Наистина ли се върна,заради Никълъс ?-не очаквах този въпрос да ми бъде зададен така директно.Погледнах земята засрамено и поклатих глава.Досега не се бях замислила как ще изглеждам в очите на другите.За пореден път бях жалка.
-По-полека,жребецо!Остави пиленцето намира-вдигнах глава като за първи път се радвах да чуя гласът на Ева.-Ако я стреснеш и си тръгне,Никълъс ще ни убие.Хайде,сърничке,ела при нас!-Евелин хвана ръката ми  и се запъти към дивана,на който,за щастие,бяха Аманда и Крис.Изтичах при тях и прегърнах Крисчън.Винаги съм го чувствала като по-голям брат,макар и да не си говорехме много.Благодарение на него,Аманда и Роджър успях да разбера какво е истинско приятелство.
-Анджи-каза гаджето на приятелката ми като ме вдигна и завъртя във въздуха.Засмях се щастливо и разперих лице.За момент успях да се отпусна и да забравя нещата случили се преди година.
-Скъпа,говори ли с Ник?-попита Аманда със загрижен поглед,настаних се до нея на дивана и въздъхнах.
-Да,но...-не знаех как да продължа.Говорихме,сдобрихме се,но сега той беше при доскорошната си приятелка.Не можеше ли всичко да бъде наред поне за малко.
-Сега е с Амбър и ти ревнуваш?-Ревнувах ли?Да,признавам не ми беше приятно да са двамата,но определено не смятах,че ревнувам.
-Не знам какво се случи!Исках да отида и да се опитам да помогна,но Ник не желаеше.Предполагам,че просто ме е страх да не предпочете Амбър.Все пак тя е била с него,когато аз не бях тук.Премахнала е страданието,помагало му е,обичала го е,а аз.Никой не помогна на мен,Аманда!-казах и избърсах сълзите си.Преди най-добрата ми приятелка да каже нещо ,се изправих.
-Искам да остана сама за известно време.-прошепнах и се отправих към изхода.Извадих телефона си и за първи път в живота си изпитах желание да разговарям с майка си.
Зачудих се,дали си струва.Но в момента бях разстроена и имах нужда от нечия любов,дори само капка.Излизайки от имението,не очаквах да видя толкова много хора.Определено трябваше да намеря малко по-усамотено място,на което да си поплача.Хиляди погледи бяха отправени към мен,но се стараех да не им обръщам внимание.Продължих към задния вход,където,за щастие,нямаше никого.Облегнах се на сивата стена и се загледах в звездите.Не можех да повярвам как животът ми се промени толкова бързо.Никълъс откликна на чувствата ми и ми каза,че е влюбен в мен,а после случката с Амбър.Бях объркана и наранена.Екрана на телефона ми светна,известявайки ме,че имам съобщение.