Само капка любов

Последна капка любов

Ник

Какво по дяволите?

Бях в шок.Всички викаха изненадано,а аз просто стоях вцепенен,молейки се да съм чул грешно.Не беше възможно Анджела да е заминала,нали?Звучеше повече от абсурдно.Та,до преди няколко часа бяхме заедно.Тя дойде,за да говорим,
изяснили бяхме всичко помежду ни.Не бе възможно.Анджела все още бе в Лондон,а целият този цирк,бе измислен от глупавата Джема.
Сигурен бях.
Разбутах ядосано всички около мен,качих се бързо по стълбите,водещи до сцената и когато стигнах до Джема просто я задърпах след мен към килера на чистача,без да се вълнувам от стотиците погледи на всичките ни състуденти.
-Какво си намислила пак?-ядно казах,когато затворих вратата и я избутах грубо към стената.Вместо отговор от нея получих единствено подигравателен смях.Тя се забавляваше.Харесваше й да ме вижда по този начин.Харесваше й случващото се.-Говори,глупачке!-изивках и разтърсих грубо тялото й.
-Все толкова заблуден си,колкото и преди една година.-започна-Тя те изостави.Отново.Заряза те без да й мигне окото.А ти?-усмихна се-Ти си по-влюбен и от преди,глупако!-Каза и понечи да ме подмине.Стиснах ядно лакътя й и я върнах на мястото й.Игнорирах болката изписана по лицето й и заговорих тихо:
-Лъжеш!Не можеш да приемеш,че аз и Анджела сме отново в добри отношения и затова се опитваш да ни разделиш.Прав ли съм?
-Не ми пука за теб ни най-малко.Още по-малко за онази кучка.Но ми харесва да те виждам как страдаш.-каза последно,избута ме и излезе от килера.Усещах косъмчетата на врата ми настръхнали.Ами,ако беше вярно?Прокарах ръка през лицето си и догоних никаквицата.
-Тогава ми докажи.-започнах-Докажи ми,че не бълваш поредната купчина лъжи по наш адрес .
-След по-малко от тридесет минути баща й ще я остави пред дома ти.-Прокарах ръка по скалпа й ,а пръстите ми се свиха в юмрук в косата й.
-Това са пълни глупости.Баща й дори не е тук.
-Колко сладък си само.И това ли е забравила да ти каже.-Очите ми се присвиха ядосано-Снощи случайно чух разговора й с Аманда.Баща й не само е тук,но и ще я вземе със себе си в Бостън.-След тези думи просто премахна ръцете ми от себе си.-Времето минава,Ники.Не искаш да я изпуснеш ,нали?Тик-так! Тик-так!

Побързах да изляза от сградата.Дишах тежко.
Бях престанал да мисля.Стисках юмруците си,докато вървях към колата си,опитвайки да прогоня тревогата ,която се стрелкаше по вените ми.Извадих телефона си,само за да установя че батерията беше свършила ,и последният шанс да разбера дали всичко бе истина -отиде подяволите.А с него и шанса да я вразумя и да се опитам да я спра.Качих се бързо в черният си автомобил и подкарах рязко.Игнорирах всякакви знаци и без да ми мигне окото увеличих скоростта.Може би това не бе най-добрата идея,но щях да мисля за това друг път.Трябваше да стигна възможно най-бързо.Да се уверя с очите си,че Джема бе изрекла поредната купчина с лъжи.Че липсата на Анджела на онова парти бе просто съвпадение.Че не вдигаше телефонът си-също.
Когато наближих дома си,имаше някакво зверско задръстване.Не можех да губя толкова време в чакане.Какво ако не всичко бе лъжа?Ако Анджела все пак наистина си заминаваше и в момента бе пред вкъщи, за да се сбогува с мен.
Трябваше да говоря с нея час по-скоро. Сега, веднага.Оставих колата си в цялата суматоха и просто тръгнах бързо по улицата.Вятърът духа силно в косата ми,но не спирам.С всяка крачка,лошото ми предчувствие се увеличаше , а тревогата ми става толкова голяма, че не мога да я побера в себе си.
Когато стигнах дома си,останах вцепенен.Погледнах часовникът си,точно дванадесет часа.Пред вратата ми,както бе казала Джема ,се намираше моето момиче.Не можех да направя дори крачка.Бе истина.Всичко което ми каза онази глупачка бе повече от истина.
Амджела бе дошла за да ме зареже.Да изостави мен и това ,което градяхме толкова дълго.Огледах се и тогава го видях.Мръсният пикап,паркиран малко по-надолу по улицата.Сълзи от гняв напълниха очите ми.Баща й бе дошъл за да я отнеме от мен.
-Не мога да го направя-чух я да прошепва и тогава всичко в мен се пречупи.Какво?Нямаше смелостта да застане пред мен и да ми каже истината.Може би отново щеше да измисли поредната лъжа,за да си тръгне.Дори не би ми казала ,че баща й е тук.Не бе сметнала за правилно да ми сподели тази мъничка подробност.Идеше ми да я сграбча и да я разпитам за всичко случило се сутринта.За странното й държание и лъжливото обичам.
Стоях като парализиран.Чувствах как с всяко нейно действие, любовта ми си заминава.Тя никога не би ми се доверила.За нея все още бях онова грубо момче,което не познава обичта.
Наблюдавах я,как се отдръпва от входната врата и сякаш,че нищо нямаше да се случи след няколко секунди ,просто попива несъществуващите си сълзи и се обръща към мен.
-Прекрасна моя Анджи,така и не се научи,че мразя лъжците.-Гласът ми бе студен.-За пореден път се подигра с мен,скъпа.-Погледът ми бе жесток,режеше като нож.Повече нямах сили,за да опитвам да спра,когото и да е да е да си тръгне от живота ми.
-Н-Ник?-започна-Т-ти какво правиш тук?-Колко сладка бе.Учудена,че лъжата й лъсна.
-Изглеждаш объркана,Анджи -И гласът ми е като шепот. -Нека ти обясня какво ще се случи-Свих безразлично рамене -Точно,както преди повече от година,сбогуване с мен нямаше да има.Щеше да си тръгнеш и да ме оставиш да събирам сам парчетата от разбитото си сърце.-Преглътнах и смръщих лице.Да не се разпадна пред нея ми костваше твърде много.-Но все пак реших да проваля малкия ти план и да дойда,за да се позабавлявам заедно с теб. Помислих си, че е егоистично,само ти да го правиш.
-Ник,не ти обясня.Нека поговорим.-Опита да ме докосне,но я отблъснах.
-Вече няма какво да си кажем.-Съкрушеното й лице се взря в моето,карайки сърцето ми да забие силно в гърдите ми.Бях глупак.Не биваше да се държа по този начин,но се чувствах повече от наранен.А какво щеше да случи ,ако Джема не бе дошла,за да ми каже какво смята да направи Анджи.Тогава просто щях да науча последен и да страдам до края си,без да имам право да направя каквото и да е.-Искам да знам само едно-С всички сили,опитвах да сдържам сълзите си,за да не направя това сбогуване ,толкова тъжно.-Забавно ли е,Анджела?-Забелязах как потрепери от тона,с който изрекох тези думи.Сякаш отново се намирахме в началото,когато се сблъскахме при първата ни среща,преди две години.Но какво очакваше,че когато разбера,че ме напуска,ще реагирам спокойно.Е,очевидно не всичко бе по план.-Забавно ли бе да гледаш как ти признавам,че те обичам ,докато тайно в себе си знаеше,че между нас всичко е свършено?-Доближих се до нея и разтърсих раменете й.-Питам те?Поне веднъж ми кажи шибаната истина.-Ядно прошепнах.За пореден път си доказах колко глупав бях,задето се доверявам на сърцето си.Отново бях предаден.Тя мълчеше и от уплашения й поглед разбирах само едно-нямаше да ми каже нищо.-Мълчанието ти показа всичко.Едно на нула за теб,Анджела!Играта приключи,а с нея и нашата връзка.-
-Н-не!-Догони ме и обхвана ръката ми-Ти не знаеш какво говориш .Ядосан си.
-Време е да тръгваш,Анджела.-Направих крачка настрани и премахнах  ръцете й.Виждах,че не знае как да реагира.Очакваше, че като дойде тук,ще успее просто да говори с мен и да се сбогува?Не се замисляше какво чувствам аз,сега,когато разбирам всичко.Та,преди няколко часа стояхме прегърнати ,а сега-заминава.
-Новият ти живот те очаква.-посочих пикапа на баща й и я подминах.Неочаквано за мен тя просто ме целуна,заковавайки ме на място.
-Животът ми си ти,Никълъс!-изкрещя-Колко години са ти нужни ,за да го проумееш.-Погледнах настрани,опитвайки да не се разпадна.Да бъда силен сега бе повече от необходимо.
-Още когато те срещнах знаех,че след теб ще бъда разбит.Ти не беше обикновено момиче.Не бе просто поредната дошла в престижен Лондонски университет.Ти беше просто госпожица Перфектна.-поклатих глава и пуснах сълзите,които сдържах толкова дълго,на свобода.-Борех се със себе си,за да бъда до теб.А ти?Какво направи ти,любима моя?-Макар отговорът на въпроса да беше безсмислен. Какво значение щеше да има? Независимо дали изпитвах нещо, или не,тя щеше да си тръгне. Не можех да променя това.
-Бъди щастлива,Анджи.Бъди щастлива,така както с мен никога не би могла.-прошепнах.-Ще ми липсваш!
-Ник,не исках това да се случва.Повярвай ми.П-просто всичко се случи твърде....-Не я оставих да довърши.
-Недей!Не прави това сбогуване още по-трудно.
-Просто знай,че ще ми липсваш.Обичам те!-Обгърна лицето ми с длани и ме целуна.Лицето ми остана безчувствено за секунди.И това бе хубаво.Защото да не чувствам нищо,или поне да се залъгвам,че е така,бе много по-добре,отколкото да призная,че ако ме зареже,няма да успея да се събера.
-И ти на мен! - Наведох се леко към нея и си позволих за пръв път днес да я погледна.Опитвах се да запомня тези,толкова обичани от мен кафяви топли очи,както и хилядите малки неща ,които я отличаваха от всяка друга.Малката бръчица ,появяваща се отдясно на горната й устна ,всеки път когато се усмихне или просто малкото тъмно петънце, което стоеше отстрани на челото й.Хилядите малки неща ,заради които толкова я обичах .Още от запознанството ни ,се държах с нея ужасно и сега,когато вече я обичам истински не можех да я моля да остане за да лекува разбитото ми сърце и наранено его.
Тя заслужава много повече от това.Анджела заслужаваше да бъде щастлива,а аз нямах никакво прави да отнемам от щастието й..-Все така красива.Все така моя.
-Завинаги-прошепна,отдръпвайки се от ръцете ми.
-Завинаги-повторих,преди да се обърна и за пореден път да оставя любимата ми да си тръгне от този дом,от този град и от тази любов.Любов ,която никога не ни бе принадлежала.Любов,за която мечтаехме в големи дози,а получихме едва...само капка.

КРАЙ