Само капка любов

Дванадесета капка любов

Ник
Денят,в който Анджи се върна в Бостън

-Тя е приятелка на бате.Не е лоша.-крещеше Рос,докато поемаше ударите,нанесени от майка ни.
-Остави го!-изкрещях,бягайки към тях.Хванах раменете на Рейчъл и я разтърсих.Трябваше да се осъзнае.-Не смей отново да го докосваш.-очите й се присвиха яростно,а ръката й удари лицето ми.Не трепнах.Нямах право да показвам слабост пред Рос.За него съм герой,не искам да вижда как страдам .
-Кой си ти?Рос,отново ли каниш непознати у дома?А,детето ми.-попита тихо майка,докато погледа й обхождаше обстановката.-Отговори ми-изкрещя и отново се засили към братчето ми.Застанах пред него,готов да понеса поредния удар,но такъв не последва.Мама падна на колене и заплака.Наведох се и я прегърнах.Откакто баща ми ни напусна мама не е на себе си.Напусна работа,не се прибира ,а когато реши да се върне у дома изпада в кризисно  състояние.Свикнал съм,но не мога да разкажа на приятелите си.Ще поискат да ми помогнат,но единственото,което ще направят е да ме разделят с Рослин.Майка заспа в ръцете ми,докато й шептях успокоителни думи.
-Всичко свърши,Рос.Спри да плачеш.-Казах,носейки мама към стаята й.

Няколко часа по-късно всичко беше по старому.Мама си играеше с Рос,докато приготвях вечерята.

Бийп.Телефонът ми извъня,а на екрана се изписа името на Ева.Затворих й,в момента искам да се насладя на моментите със семейството ми.

Имам изненада за теб.Пиши,когато можеш.

Гласеше съобщението,изпратено секунда по-късно.Изключих си телефона и го оставих настрана.

На другият ден реших да се отбия до общежитието  на Анджи.Вчера изглеждаше наистина разстроена.Може би наистина прекалих.Не биваше да изричам онези думи.Но тогава чувството за отмъщение ме беше завладяло изцяло.Не мислех трезво.Сега обаче съм готов да й призная чувствата си,дори да не отвърне ,ще бъда щастлив ,че поне съм й казал всичко ,което тая в себе си.Преди да тръгна се минах през стаята на майка ,която за щастие спеше сгушена в Рос.Целунах челото й и потеглих.По пътя се отбих до близкото кафене,за да изненадам Анджела.Тя е единственото момиче,което би се зарадвало на малко внимание и дванадесет бисквитки.Засмях се на мисълта си.Изкачвайки стълбите към стаите се замислих-дали наистина постъпвах правилно.Та тя живее в охолство ,а аз съм принуден да работя на две места ,за да изхранвам семейството си.Почуках на вратата им и директно влезнах.Останах изненадан от гледката ,разкриваща се пред очите ми.Евелин се усмихваше на непознатото момиче ,което се настаняваше на мястото на Анджи.
-Какво се случва тук?-яростно попитах като пуснах пакета на земята.Доближих се до новата и я хванах за лакътя.
-Къде е Анджи?-очите й се напълниха със сълзи,но нямаше да склоня.Само като си спомня,че до преди няколко месеца Анджела спеше при чистача сърцето ми се късаше.-Пак ли ти си виновна?Какво пак направи?-пуснах непознатото момиче като не пропуснах да я изблъскам  върху леглото.Засилих се към Ева ,докато тя най-спокойно се подсмихваше.
-Спокойно, тигре!-показалецът й се заби в гърдите ми.-Опитах се да те предопредя ,но ти не ми вдигаше.-продължи да говори ,оправяйки червилото си.
-За това ли ми звъня?-и в този момент всичко ми се изясни.Не случайно Анджи дойде у дома ,искала е да се сбогуваме .Знаела,че ще си тръгне.-Мамка му.
-Е вече я няма.Но като гледам май новата ти е хвърлила око.-преместих гневният си поглед към рижавото момиче,което ми се усмихваше срамежливо.Поклатих глава и побързах да излезна.Зловещият смях на Евелин кънтеше в съзнанието ми.Извадих телефона си и набрах името на момичето ,чието живот разбих.