Само капка любов

Двадесет и осма капка любов

Анджи

Да целуна Ник,само за да му докажа,че съм реална,бе едно от най-грешните решения,които съм взимала.Когато отделих устни от неговите,вина разтърси цялото ми тяло и за част от секундата имах чувството,че ще заплача.Какво си мислех?Че след целувката всичко ще е постарому ли?Е,не беше.Вместо да поправя нещата,сега всичко беше още по-прецакано.А най-лошото бе,че виждайки го се чувствах се още по-влюбена.Желаех го с всяка частица на тялото си,но,не тук бе момента,още по-малко пък сега.Той беше пиян,едва крепящ се на краката си,и не разсъждаваше правилно.Но аз...аз трябваше да подходя като зрял човек и да се опитам да поговоря с него,вместо просто да му се нахвърля..И ако знаех,че да го гледам близо до мен,би ме ранявало още повече,може би не бих дошла.Нямаше да вдигна на Крисчън,а просто щях да продължа да се жалвам сама.Отношенията ни бяха достатъчно влошени  и без да намесвам физически контакт.
Но както всичко тази вечер,и това не мина по план.Точно сега обаче,бях тук с друга цел.Трябваше да се погрижа за него,да го накарам да напусне този мизерен бар и да го прибера в общежитието,където да преспи.А после...после бе време да си вървя.Не исках да правя нещата между нас още по-сложни,затова в момента,в който се опита да ме прегърне,се отдръпнах.Разочарованото му лице се взря в моето,карайки вината в мен да се надигне.
-Просто не исках да....-Опитах да обясня,защо го отблъснах,но не ми даде шанс.Само извади една стодоларова банкнота,хвърли я на бармана,подшушна нещо на Крисчън и се насочи,клатушкайки се,към изхода.

Когато Крис предложи да ни закара,можех единствено да се съглася.Не разполагах с никакви пари,за да ни прибера,а да вървим  пеша до общежитията ,особено с Ник в това състояние,не бе никак добро решениe.
    Пътят до вкъщи не беше дълъг,може би само петнадесет минути,но бяха достатъчни,за да ме направят още по-нервна.Излизайки от бара,Ник всячески ме пренебрегваше,показвайки ми ясно,че не бе харесал отдръпването ми.Бях направила грешка и вместо да поправям нещата,сякаш ги задълбочавах още повече.
Когато потеглихме обаче всичко се промени.
Намирахме се на задната седалка,а Ник просто държеше ръката ми.Малък жест,от който сърцето ми се разтуптяваше още по-силно.Няколко пъти опитах да се отделя от него,но веднага той стискаше ръката ми по-силно,карайки ме да остана на мястото си. След поредния ми провал,си наредих да се успокоя.Това,че позволявах  да държи ръката ми ,не означаваше нищо.Просто приятелка,която не иска да разстройва и без това пияното си гадже.Това е.Само секунда по-късно,приятелската ласка бе заменена от нещо много по-страстно. Ръката му погали гърба ми, в едно непрекъснато и толкова успокояващо движение, а после събра кичурите коса, полепнали по лицето ми.Устните му започнаха да оставят топли и влажни следи по врата ми.Почувствах се странно.Не беше редно да му позволявам да използва мен и тялото ми.Цвлувките му ставаха все по-настойчиви.Опитах да игнорирам случилото се.Вглеждах се нетърпеливо през прозореца,молейки се да стигнем по-бързо.Да стоя в това малко пространство до пияния Ник,бе лоша.Много лошо идея.Чувствах бузите си горещи,а устните -пресъхнали
-Кога започна да се притесняваш от мен.-В гърлото ми се оформи буца и не успях да отговоря.Държах се като петнадесет годишна тийнеджърка,която за първи път се натиска с гаджето си.Осъзнавах го.Дърпах му се,а всяка част от мен крещеше да му се отдам.
   Отрезвително ни дойде прокашлянето на Крисчън.О,боже.Съвсем забравих,че и той бе тук и можеше да види какво се случва отзад.Ник изсумтя за пореден път и с голямо нежелание се отдели от мен.Повтарях си на ум,че няма от какво да се притеснявам,защото нищо не се бе случило. Не бяхме правили секс на задната седалка или нещо подобно,просто малко натискане.Нищо повече.