Само капка любов

Единадесета капка любов

Анджи

Ало....а-аз съм.....Анджи-Тишина.Не се чуваше нищо,освен тежкото ми дишане.Обърнах се към Аманда и поклатих глава .Предполагам ,че е зает или просто не иска да разговаря с мен.
-А-Анджи-Никълъс тихо прошепна,сякаш опитвайки се да осъзнае ситуацията.Една година по-късно аз му се обадих .Толкова много време ми бе нужно ,за да призная пред себе си ,че обичам Никълъс Тревърс.
-Аз исках да ти....-внезапно спрях.Той не беше сам.Женският глас,който звучеше покрай него караше сърцето ми да се свие.
-Ники,може ли по-бързо?Родителите ми няма да чакат цял ден.-Той ме беше преодолял .Бе продължил и то с Амбър.Стиснах яростно юмруци и издишах,не мога да му се сърдя,заради такава глупост.
-Идвам след секунда-гласът му се чу глухо .Усмихнах се горчиво.-Анджи как..-прекъснах го.Нямаше смисъл да слушам.Той е намерил любовта ,докато аз бях заета да страдам.
-Няма значение ,Ник!Съжалявам,че ти се обадих.-затворих и поставих телефона в ръцете на Ам.
-Какво се случи,миличка?-затворих плътно очите си и поех дълбоко въздух.
-Преодолял ме е-по изражението на Ам осъзнах,че тя няма представа за какво говоря.-Беше с Амбър.Ще се виждат с родителите й.
-Оо Анджи,толкова съжалявам.Наистина не знаех.Преди...преди да дойда тук Ник не се отделяше от мен и Крис.Постоянно питаше за теб и молеше да ти се обадим.Той се промени.Промени се,за да бъде достоен за теб.-толкова силно исках да повярвам на тези думи.Но единственото,което ще се случи е отново да страдам.
-Всичко приключи.-отправих се към гардероба ми и започнах да разглеждам дрехите си.
-Покажи му какво е изпуснал!-обърнах обърканият си поглед към приятелката си.-Върни се с мен в Лондон и покажи на всички,че не се предаваш лесно.Покажи им,че не са те пречупили.-Ам се приближи до мен и хвана раменете ми.-Подготвяла си се за този университет толкова дълго.Не можеш да се откажеш точно сега.Още не е късно ,ще се върнеш с мен и ще продължиш живота си.-наистина го исках.Едва сега почувствах ,че аз принадлежа на онова място.
-А Клео ,не мога да я оставя тук.-за момент видях колебанието в очите на Аманда ,но секунда по-късно изваждаше куфара ми.
-Оправи багажа си.Аз ще взема всичко необходимо на Клеопатра.-усмихнах се,може би живота ми щеше да се нареди.

Няколко часа по-късно бях готова да се върна в Лондон.Аманда помагаше на Клео да се облече ,докато аз дооправях багажа ни.Силно чукане по вратата ме изкара от мислите ми.Погледнах уплашено към Ам ,която просто ми кимна и се усмихна окуражително.
-Уличнице,приспа ли сестра си?-преглътнах и се насочих към вратата.Отворих я и излезнах в коридора.
-Ако продължаваш да крещиш ще я събудиш.Беше уморена и заспа в моята стая.Надявам се ,че няма проблем?-попитах,докато гледах земята.
-Няма никакъв проблем ,миличка!-вдигнах рязко глава ,след като чух умалителната дума ,с която ме нарече.Ръката му погали бузата ми като пръстите му нежно преминаха през  сцепената ми устна.-Съжалявам-каза и се запъти към стаята си .Замислих се дали бе правилно.Може би трябваше са остана тук и да му помогна да преоткрие себе си и да бъде отново същият грижовен и добър баща.Аманда излезе при мен и ме прегърна .
-Какво се случи?Той направили  ти нещо?-поклатих глава и се отделих от нея .
-Каза ,че съжалява.Вече не съм убедена ,че искам да си тръгна.
-Очаква ни дълъг път ,оставям избора на теб.