Само капка любов

Петнадесета капка любов

Ник

-Ник-тихият глас на Амбър ме изкара от мислите ми,карайки ме да се запътя към,вече,празната кухня.Подадох чаша с вода на Ам и клекнах пред нея.Не исках да я притискам ,затова просто изчаквах момента,в който ще е готова да говори.Няколко минути по-късно  се бе успокоила напълно.Не говореше,просто гледаше в една точка.Болеше ме да виждам как от силна жена се превръщаше в малкото и ранимо момиче.
-От няколко дни не се чувствам добре-проговори,карайки ме да я погледна объркано.Хванах главата си,сещайки се,че напоследък се държеше наистина странно-почти не се хранеше,не говореше.Признавам,че в последно време се отчуждихме,но това не й даваше повод да се затвори в себе си.Каквото й да се случваше в живота ми ,никога нямаше да я пренебрегна.Щях да й отделя нужното време,за да се почувства сигурна и да сподели.-Наистина си мислех,че си въобразявам,но симптомите се увеличаваха-очите ми се разшириха,чувайки тези думи.Стотици лоши мисли завладяха съзнанието ми.Проклинах се,че не бях забелязал по-рано.Та,аз живеех с нея.Бях прекалено вглъбен в откриването на Анджела,че обърнах гръб на човека,който ме извади от пропастта.Приближих се бързо към Амбър и я прегърнах.Сълзите отново се стекоха от очите й,но побързах да ги изтрия.Погледнах Арчи,който,също като мен,се чувстваше гузен.
-Искаш ли да ти направя нещо за хапване?Изглеждаш бледа,трябва да се храниш!Хайде.-наклоних глава към отдалечения ъгъл на кухнята,кимвайки към Арчин,за да ме последва.Заехме се с приготвянето на бърза вечеря,чрез която да накараме Ам да се почувства по-добре.
-Недейте!Оставете,моля Ви.-обърнахме се по посока на гласа на Амбър ,която се опитваше да се изправи.Оставих ножа и притичах до нея,задържайки я права.Очите й почти се затваряха,а дъхът й излизаше на пресекулки.Само миг по-късно тялото й бе отпуснато в ръцете ми,а лицето й губеше цвета си.Определено имах нужда от подкрепата на Анджи,която да ме успокои и да ми каже,че всичко ще бъде наред.Макар да знаех,че оттук нататък нищо нямаше да е същото.

Измина един час,от както Амбър припадна.Обикалях нервно из стаята,разговаряйки с майка си.Точно в този момент се радвах,че тя бе трезва и успяваше да ни помогне поне малко.
-Добре,сега се успокой!Направихте ли всичко,което ви казах!
-Да,мамо!Благодаря-отдавна не бях изричал тези думи.Чувствах се наистина щастлив,че,може би,за първи път имах нормални отношения с майка ми.Радостта ми бе помрачена,гледайки как тялото на Ам се сгърчва в ръцете на Арчи.
-Мамо,тя...тя -очите ми се замъгляваха,виждайки я толкова крехка.
-Успокой се,момчето ми!-секунда по-късно Амбър започна да отваря кафевите си очи,които бяха изпълнени с тъга.Благодарих на майка още веднъж ,докато гледах учудено как Ам повръщаше.Нервите ми бяха опънати до краен предел,а единственото,което исках бе отново всичко да бъде наред.
-Ще кажеш ли,най-сетне,какво се случва?-изкрещях,карайки Амбър да се напрегне.
-А-аз наистина не знам как се случи?Наистина съжалявам,Ник!-забелязах,треперещото й тяло и се опитах да смекча тона.Арчин се доближи леко до нея,но тя просто протегна ръка и се сви.Въздъхнах,осъзнавайки какъв глупак съм.Не само,че не забелязвах промяна в състоянието й толкова дълго време,но и изисквах от нея да ми разкаже.
-Моля те,Амбър!И аз ,и Арчин искаме да ти помогнем!Довери ни се-казах и мило й се усмихнах.
-Бременна съм-думите й ме вцепениха.През ума ми минаваха хилядите моменти,в които съм я чукал и не съм използвал презарватив.Пълен глупак.