Само капка любов

Двадесет и девета капка любов

Анджи

Да се разделим?

Гледах невярващо момчето пред мен,молейки се това което чувам да бе шега.Не можеше да е истина.Бе ми се причуло.Не можеше Ник да иска да разделим.Нямаше никакъв шанс.
В началото на тази вечер смятах,че повече няма да се го срещна.Едно телефонно обаждане по-късно обаче взех първото такси и се озовах в един от най-долнопробните барове на Лондон,само за да изкарам от там гаджето си.В колата почти му се отдадох.А сега той ме гледаше в очите,докато изричаше възможно най- лошото -искаше да прекратим връзката си. Усещах някаква странна тежест в гърдите. Вдишах дълбоко, но и това не помогна.
-Не бих могъл да стоя далеч от теб.Ще се виждаме,ще си говорим.Ще останем приятели.-Понечи да докосне ръката ми,но се отдръпнах.
Той не се шегуваше.Говореше сериозно и се канеше да ме зареже.
-Приятели? -повторих огорчено.Колко нелепо звучеше само?Паренето обхвана и дробовете ми и очите ми за пореден път се наляха с горещи сълзи.-Не само ме зарязваш,но използваш и едно от най-абсурдните клишета,за да го направиш?-засмях се фалшиво-Очаквах нещо по-оригинално от теб.
-Анджи!Моля те!-В стомаха ми се настани някакво особено парливо чувство.
-За какво ме молиш,Ник?Да се откажа от теб или да те забравя?За какво по-точно?-Дълго не каза нищо,а в гърдите ми се надигна напрегнато очакване.
-Моля те,единствено да се успокоиш.Начинът,по който реагираш,ме плаши.Ако знаех,че няма да приемеш новината толкова лесно,бих отложил нещата.Наистина не исках да те разстройвам.
-Нищо ми нямa-промълвих ,отделяйки се от него.Това,което чувах от него сега,правеше нещата още по-сложни.Той не би се отказал от думите си,заради чувствата ,които изпитва към мен,а само,за да не ме разстрои.Но вече не бях онова малко момиченце.Да,обичах Ник.Да страхувах се да го загубя.Той беше всичко за мен.Борих се за него и за любовта ни.Преглъщах себе си и това,което изпитвам,само за да бъда негова опора и подкрепа в трудните му дни.
И след всичко,осъзнах едно-понякога е по-добре да се примириш,вместо да се бориш за нещо,което е обречено.-Искам да знам само едно-когато отиде в онзи бар,беше ли взел решение?
-Съжалявам -прошепна дрезгаво.-Когато майка ми ми разказа за разговора ви сутринта,истински се уплаших.Не ти бях споделил истината,а да я разбереш по този начин,бе ужасно.Тръгвайки към бара,единственото,което желаех бе да ти разкажа всичко и да се оттърва от товара,който нося.Нуждаех се само от малка доза смелост.-Той поклати глава.-Е,вече знаеш,че не се получи.Вместо това се напих,зарязах  и провалих вечерта ни.Но това съм аз,великият Никълъс Тревърс ,който умее да разваля всичко,до което се докосне.-Засмя се-Същото направих и с любовта ни.В началото исках да поправя всичко,но след десетата чаша вече знаех,че бе по-добре ако прекратим взаимоотношенията си.-Притиснах разтреперани пръсти в лицето си. О,господи. Макар всичко случило ни се по-рано тази вечер,той бе взел своето решение доста по-рано.Само като се сетя какво бяхме напът да направя в колата се изчервявах.Още чувствах ръцете му — на пияното момче, което показваше ясно какво изпитва към мен-само и единствено любов. Противно на това сега,което се бе отказало от мен,от нас.Никога не съм предполагала че всичко ще приключи по този начин.-Алкохолът просто ми помогна да осъзная,колко любовта ни наранява околните.Нашата любов руши
останалите.-Целунах го,опитвайки да залича тези му думи.
-Стига,не го прави по-трудно.-Примигнах няколко пъти,гледайки го вцепенено.Пред мен не стоеше моето момче.Сега,очите ми виждаха само непознат,с когото имах спомени.Кпбими спомени.Не бе останало нищо,от онова мое любимо момче.-Повикай ми такси.-Понечи да се изправи,но не му позволих.Вместо това седнах в него и отново го целунах.-Анджи!Анджела! извика,хващайки ръцете ни.-Осъзнай се!
Силните му ръце ме обгърнаха плътно, едната обхвана тила ми. Не бях на себе си.Когато го попитах дали все още ме обича,той не отговори.Предпочете да замълчи,а за мен това бе повече от достатъчен отговор.
-Недей!Не искам да виждам сълзите ти.-Плачех ли?-Знаеш,че не обичам когато плачеш-А защо ми причинява това?Защо прави нещо,което ги предизвиква само и единствено тъга в мен.
-Не можеш да ме изоставиш.Не и днес.Не и сега.-започнах-Да се опитаме да поправим нещата.Да дадем последен шанс на връзката си.Да загърбим трудностите и да се изправим отново заедно.-Бях жалка.Опитвах да спася връзка,която бе обречена от самото начало.
-Не можем да поправим нищо.-Избута ме нежно от себе си и се изправи.-Вече не.За да опазя любовта ни,нараних прекалено много хора.-Гледах невярващо случващото се.В един момент стоеше пред мен,а в следващият понечи да си върви.В гърдите ми нещо се изопна и се сетих за онзи път,когато го срещнах за първи път.Тогава просто съдбата бе решила да ни събере,сблъсквайки ни.Нещо тогава се бе пропукало в мен, нещо, което се пропукваше и сега, нещо като стена от...чувства.Помня,че разпитвах за него дълго след случката.След това всичко случило се с Евелин,татко и Амбър.След Бостън връзката отново бе толкова силна,макар годината раздяла и неговата нова връзка.А сега?
Ник беше различен. Винаги е бил различен.Никога не се бе вписал в стереотипа за момче,което да бъде до мен.Когато бях малка,майка ми ме раздели с първата ми любов по тези причини.А сега-съдбата ме разделяше с Ник ,точно както с Трой.Наистина ли щеше да си тръгне?Без да се опита да поправи всичко?Колко глупава бях.Вярвах,че и той изпитва нещо истинско и разтърсващо към мен,но очевидно съм грешала.Сега,бе готов да захвърли връзката ни и да забрави за мен и за всичко,което преживяхме заедно.Не ми даваше нужните отговори,а мълчанието му говореше достатъчно.
-Предпочиташ да опазиш околните,вместо любовта ни?-Усмихнах се тъжно,изправяйки се.Доближих се до него,извадих телефона си и му го подадох.Щом предпочиташе да стои далеч от мен,нека бъде така.-Ето!Сам си повикай такси.Вече не те задържам тук.-Избърсах и последната стекла се сълза и го погледнах.Вече от решителния Никълъс нямаше следа.В момента виждах само едно уплашено момче.Знаеше какво направи.Сгреши и сега понасяше последствията.-Загърбваш любовта си.за чуждото щастие.А аз загърбвам любовта ни,заради себе си.-Беше ми трудно да го кажа,но се налагаше.Той вече не ме обичаше.-Приемам.Вече не сме заедно.

———————————

Краят за Ник и Анджи настъпи.Какво очаквате,че ще се случи оттук нататък?

Vote and comment