Само капка любов

Осемнадесета капка любов

Анджи

Плачеше ми се.Стоях,подпряна на рамката на леглото и наблюдавах далечния прозорец.Стисках силно чаршафа,покриващ гърдите ми,опитвайки се да забравя днешната вечер.Никълъс се размърда до мен и накара тялото ми да се вкамени.Нямах желание да говоря с него точно сега .Чувствах се наранена и използвана.Спомените от преди малко отново нахлуха в главата ми ,а очите ми се насълзиха.
Станах внимателно и влязох в банята.Погледнах тялото си и с ужас установих,че имах малки смучки навсякъде.Затворих очи,опитвайки да докажа на себе си ,че това щеше да се случи някога.Просто не трябваше да е тук и сега.Всичко се стана  толкова бързо-в един момент си говорехме,а в друг-Ник събличаше дрехите от мен.Бях уплашена,но му се доверих.Макар да виждаше,че ме боли,не спираше да се тласка в мен.Накрая спрях да чувствам.Просто стоях и го гледах.Гледах го как страда,но въпреки това не споделя,как лъже,но не казва истината.В очите ми отново запариха горещи сълзи,но нямах силите да ги спра.Пуснах горещата вода и влязох под душа.Търках тялото си яростно,за да залича спомените за целувките,оставени от Никълъс.
Вратата на банята се отвори и след секунда усетих ръцете на Ник да обгръщат тялото ми.Разбунтувах се като се опитах да се махна от обятията му.
-Успокой се,миличка!Съжалявам,скъпа!Не биваше да го правя!-каза,но това бе повод да изкрещя.
-Остави ме!Не ме докосвай!Помощ!-виках,опитвайки се да махна ръцете му от мен.
-Прости ми!За пореден път те нараних и много съжалявам!Страдам като те гледам такава.-думите му ми подействаха,затова просто се предадох и го прегърнах . Седнахме на земята,докато водата ни обгръщаше.Не говорехме,просто мълчахме.Така сгушени,изстрадали,самотни...

                    Един месец по-късно

Ник

-Скъпа,взе ли всичко?-попитах и целунах челото на Анджи.Тя кимна и вдигна последният кашон.-Дай на мен!Тежки са!-тя се усмихна срамежливо и отиде в кухнята,за да се сбогува с Клео и Аманда.Натоварих целия багаж и зачаках.След минута Анджи излезе и се затича към мен.Прегърна ме и целуна устните ми.
-Обичам те!-усмихнах й се и се качих в колата.Отворих съобщенията си и,с радост,установих ,че общежитието на Анджи бе готово.От близо месец с нея обсъждахме идеята да се изнесе в студентска квартира ,а на по-късен етап да вземе и Клеопатра.Въпреки,че родителите на Аманда нямаха нищо против Анджела и сестра й да останат там,на нея й беше неудобно,затова,с радост,прие предложението ми.
Наближавахме общежитията,когато погледнах към Анджи,която изглеждаше умислена.
-Всичко наред ли е?-попитах и поставих ръката си на коляното й.В началото се стресна,но после постави ръката си върху моята и ми се усмихна.
-Добре съм ,просто...-въздъхна и продължи-радвам се,че всичко между нас е наред.-каза и целуна дланта ми.Паркирах и я придърпах към себе си.
-И аз много се радвам,любима!-казах и си спечелих срамежлива усмивка.