Само капка любов

Четвърта капка любов

Анджи

Звънцът удари ,известявайки ни за края на почивката за обяд.Успях да ополозотворя междучасието -запознах се с още нови хора, научих повечето помещения в университета ,както и опознах един от приятелите на Ник-Роджър .Не успях да разбера как ,но млякото на Родж се озова върху мен .Нямах проблем с това,така или иначе никога  не съм харесвала полата си .За разлика от майка ми,Нейла ,за която този бледо син цвят много отивал на кафевите ми очи.Пълни глупости ,единственото,на което влияе е мнението на обществото за мен.От пълна загубенячка чак до разглезеното момиченце на мама и тати.Роджър ,за разлика от мен,беше  много разстроен и притеснен .Не спря да повтаря колко е невнимателен ,разсеян ,а аз от своя страна просто му се усмихвах и му обяснявах как най-сетне ще разкарам тази ужасяваща дреха от гардероба си.Беше странно ,попринцип не разговарям така свободно с индивиди от срещуположния пол ,но него почувствах много близък.Може би само той беше настроен мило към мен .
Часовете се нижеха бързо и стана време да се прибирам .С Аманда имахме различни часове ,но се разбрахме да се чакаме пред входа ,за да ме запознае с приятеля си -Крис.Излизайки от входа чух група момичета да си говорят тихо и да ме сочат .Помислих си ,че или е грешка,или просто си въобразявам .Но не .....хората продължаваха да ме дебнат като вълци -Следяха всяка моя крачка ,мимика ,всеки поглед ,всичко .
-Момиче ,добре ли си ?-Дочух гласа на Кортни .Обърнах се и я видях ,зад нея тичаше Брук .
-Какво става?Защо всички ме гледат така?-подшушнах им плахо.
-О ,миличката ми!-Бруклин и Кортни ме прегърнаха .Наистина не осъзнавах какво се случваше .Отделих се от прегръдката им и се заоглеждах .Цялото училище се беше събрало ,а гледката им бях -аз .Чух приглушен смях .Погледнах на там и срещнах очите си с един чифт зелени -Никълъс .Този човек всячески се опитва да провали университетския ми живот ,но няма да му се получи .Вече не съм малката и уплашена Анджи .Вече съм по-зряла и ще се справя с всичко и всеки изпречил се на пътя ми.Затичах се към него и гневно подхвърлих :
-Какво си направил?-Сълзите вече се сипеха от очите .Нямаше да се опитвам да ги задържа .Оставих да падат свободно .Исках да видят ,че макар да изглеждам така аз също имах сърце ,емоции и чувства.
-Ей,по полека ,малката .-Евелин ме изблъска груб и едва не паднах.Всички се засмяха ,с изключение на Родж .
-Какво става тук?-Дойде едно момче ,предлагам приятеля на Ам ,имайки предвид че се държат за ръце .
-Анджи ,какво се е случило? -Аманда веднага се отдели от Крис и дойде при мен.А аз просто поклатих глава ,имах нужда да остана сама със собствените си мисли.Ако преди година някой ме беше попитал как си представям годините в университета,унижение дори не присъстваше в думите, описващи ги.
Запътих се към задната част на сградата .За момент просто спрях и се обърнах .Аманда,Крис и Родж ме гледаха загрижено,Евелин с насмешка ,а останалите просто се смееха.Потърсих Никълъс с поглед и го открих малко по-назад ,гледащ със съжаление .До там ли стигнах ,да ме съжаляват .Аз съм жалка .Продължих по пътя си ,опитвайки се да не мисля за събитията случили се преди малко.
След близо два часа вече нямах сълзи ,а и трябваше да събера сили и да се изправя пред всички .