Само капка любов

Двадесет и седма капка любов

Анджи

Болеше ме.Случайната ни среща с Амбър не ми се отрази никак добре.Думите й определено ме нараниха и ми припомниха период в живота ми,който се опитвах да забравя.Изминаха близо две години,а само няколко нейни думи бяха способни да ми припомнят случилото се.Тогава Ник ми бе казал нещо подобно,карайки ме да напусна Лондон.Върнах се в Бостън,където бях малтретирана.Не,не исках да си спомням.Само от спомените за това ,очите ми се насълзяваха ,а тялото ми  започваше неистово да трепери,сякаш изживяваше всичко отново и отново.Но сега всичко беше различно.Вече не бях онова момиче.Да,чутото определено ме разстрои,но нещо друго определено ме изненада.
Арчин спомена,че Ник е в бар и се нужда от мен.Какво трябваше да означава това?Не можех да се свържа с него толкова дълго,а сега му трябвам.За какво?За да задоволявам нуждите му ли?Не можех повече.Имах хиляди въпроси,но отговори-не.Знаех само едно-не се интересувах къде се намира Никълъс,още по-малко с кого е.
Дори да ми бе намерил заместител,пак не ме засягаше.Или поне опитвах да убедя себе си в тези думи.Повтарях си го като мантра,от която зависеше животът ми.Лъжите му нанесоха рана,която едва ли скоро щеше да зарасне.Да,обичах го.Обичах Никълъс с цялото си тяло,съзнание и сърце,но не можех да преглъщам вечно лъжите му.
     Неусетно сълзи бяха тръгнали по страните ми.
Подяволите,нищо не беше наред.Животът ми беше една каша,от която едва ли скоро щях да избягам.Мелодията на телефона ми се разнесе из празната улица,карайки ме да подскоча.Не знаех кой може да ме търси по това време,но определено бе важно.Когато най-сетне намерих телефона си,останах изненадана.Крисчън.За какво можеше да ме търси той?Да,бяхме близки,но часът  бе два посреднощ.Може би нещо се бе случило с Аманда.Побързах да натисна зелената слушалка.Допрях телефона до ухото си и затаих дъх.Молех се всичко да бъде наред.
-Анджи!-викът му определено не ме успокои.Чувах го слабо от музиката около него.Да не би да беше в бар?Бар.Никълъс!Когато навързах нещата,сърцето ми запрепуска още по-бясно.-Радвам се,че ми вдигна.Виж,аз...-Едва разбирах какво се опитваше да ми каже.Какво се случваше?-Трябва да ни помогнеш!-На нас?Господи!Все повече започвах да си мисля,че нещо лошо се бе случило с Ник.
-Крис,к-какво?Какво се е случило?Всичко наред ли е?-Избълвах всички тези въпроси,опитвайки да спра заглуша хлипанията си
-Ник е зле и- ахнах шокирано,не знаейки какво да кажа.-трябва да ни помогнеш.В бара на пет преки от общежитията сме.-Имах чувството,че ще припадна.Да!Бях наранена от Никълъс и от любовта ни.Но никога не бих желала той да се чувства зле.-Моля те,ела!-Не знаех как да постъпя.Крис звучеше наистина притеснен.
-А-аз не знам д-дали бих могла да го направя,Крис-Затворих.Както една страхливка.
Но кого залъгвах.Бих направила всичко за Ник.И се налагаше веднъж завинаги да приема истината-не можех да се откажа от Никълъс толкова лесно.Макар да бе наранил сърцето ми стотици пъти,то му принадлежеше.А сега,когато знаех че той се нуждаеше от мен,не можех да го оставя.