Само капка любов

Втора капка любов

Анджи

Слънчевите лъчи огряваха лицето ми.Отворих за кратко очи,опитвайки да погледна часа.С ,,радост'' открих ,че ми остава половин час до първата лекция .Набързо оправих леглото си и извърших сутрешните си процедури .Остана ми само да избера тоалет за първия ми ден като студент .След дълго взиране в гардероба ми ,избрах бяла риза тип потник и черни изчистени дънки ,съчетах ги с удобни обувки-еспадрили .Изправих косата си и я оставих пусната ,както добавих и големи сребърни обеци.

Тичах към университета ,възможно най-бързо .Бях изключително щастлива ,че взех програмата си миналия ден и сега не трябваше да се отбивам при господин Билс -директора .Нямах време да разглеждам коридора,нито стаите,затова просто затърсих стая номер 406.
-Извинявай ,би ли ми показала на къде е стая 406?-попитах едно симпатично момиче ,бих казала на моята възраст.
-Да ,няма проблем!Така или иначе и аз съм натам !Междудругото аз съм Аманда .
-Анджела,приятно ми е .
Продължихме да разговаряме за живота ни и скоро стигнахме до вратата с номера,който търся .Влезнахме и за щастие ,въпреки закъснението ни,учителят още не беше влезнал .Заехме  едно от местата отзад и се заслушахме в лекцията .Никога не бях очаквала ,че часовете ще бъдат толкова скучни .Но все още бях ентусиазирана за предстоящите дни .Толкова исках  да уча нещото ,което обичам и да бъда самостоятелна ,че не предполагах че може хората да не ми допадат.Истината е ,че освен Аманда не успях да заговоря никого .Но и не исках ,тя ми бе достатъчна .Беше толкова забавна и мила ,че се превърна в моя най-добра приятелка  ,не че съм имала други .Разбрах,че и нейните родители са заможни ,което означава че не е с мен само заради парите ми.От друга страна,учителите не говориха нищо интересно ,но отдавам това на първия ни ден тук.

Звънец преди обедната почивка удари .Отново бях сама ,тъй като Аманда трябваше да отиде при приятеля си .Толкова ми се искаше поне да ми до покаже училището ,но не можех да я помоля .Имаше уговорка и не исках аз да съм причината за развалените й планове.А и на нея така или иначе й беше доста трудно да тръгне .
Та,сега се разхождам по претъпкания,с ученици коридор ,опитваща се да открия столовата .Скоро видях госпожа Ричърс ,искрено се надявах ,че тя е моят билет към обяда .Толкова устремено я следвах ,че не усетих как някакво момче е изникнало пред мен .Почувствах лекия сблъсък ,след което учебниците и тетрадките ми полетяха към пода .
-Внимавай ,къде вървиш!-дрезгав глас проговори .Погледнах нагоре и видях момче ,може би малко по-голямо от мен,с кафява коса и зелени очи.Тези очи ми бяха толкова познати ,сякаш съм ги виждала и преди ,но нямаше шанс.
-Хайде,не ме гледай !-Не можех да разбера какво се опитваше да ми каже .Може би прочел обърканият ми поглед ,той продължи:
-Вдигни ми учебниците ,бамби.-Бързо се наведох и събрах както моите ,така и неговите учебници ,подадох му ги ,а той дори ме ми благодари .Тръгна заедно с неговата компания ,без да ме погледне.