Само капка любов

Осма капка любов

Анджи

Жената,която те изостави или баща ти,човекът който би платил с живота си ,за да не те вижда повече

Думите се преповтаряха в ума ми,докато пъхах дрехите в сака си.Сълзите отдавна бяха спрели ,но болката в сърцето ми едва ли щеше да отшуми.Чух шум от коридора и след секунда Евелин влезе в стаята .Не й обърнах внимание,а продължих да събирам багажа си.Ще се върна в Бостън и ще направя всички щастливи.Никога не съм предполагала ,че животът ми в Лондон ще протече по този начин.За последните 5 месеца в перфектно подредения ми живот настъпи хаос,на име Никълъс.Анджела Стивънс влюбена в човека, който я наранява.Без семейство,което да я подкрепя,без приятели,които да са й опора.Чувствах се  се напълно разбита,цялото ми тяло бе посипано с груби думи и страдание.Не издържах повече.Трябваше час по-скоро да се махна.Да остана насаме с мислите си и да се опитам да поправя кашата ,в която се е превърнал живота ми.Затворих сака си и го оставих до вратата.Огледах се наоколо и забелязах колко празно беше всичко.Изглеждаше пусто,самотно.Точно като сърцето ми.За миг погледа ми се спря на спящата Евелин.Може и да не сме се разбира ли,но ще ми липсва.Алармата ме извести,че ако не потегля сега ще изпусна полета.Взех сака и тръгнах.Отпред ме чакаше такси,което щеше да ме откара до летището.Не мога да повярвам,че го правя.Сълзите отново се стичат,но дори не си правя труда да ги спра.Ще ми липсва.Всичко тук ще ми липсва.

Улица ,,Ливай''.Никога не съм предполагала,че сърцето ще ме отведе право при моя разрушител.Гледайки малката къща ,сърцето ми се свива.Имах ли доблестта за последен път да се изправя пред човека ,заради когото от пет месеца само и единствено страдах.Доближих писмото до гърдите си,опитвайки да се успокоя.
-Няма от какво да се притесняваш ,Анджи!Тук си само да му го дадеш.-тихо си казвах,докато натисках звънеца.Поех си дълбоко дъх.Няма от какво да се притесняваш,Анджи-Повтарях си го.

Жената,която те изостави.

Успокой се.

Баща ти

Дишай

Човекът,който ще плати с живота си ,за да не те види повече.

Няма от какво да се притесняваш.

Знаеш ли?Защо не се махнеш

Жалка си,смешна си

-Спрете!-Изкрещях със все сила,докато безпомощно падах на земята .Думите им се повтаряха като развалена плоча.Запушвах ушите си ,в опит да заглуша всички обидни думи казани по мой адрес.Не се получаваше.Губех и тази битка.Губех себе си.Не можех да се изправя,а трябваше.Защото го искам и защото го мога.