Само капка любов

Шеста капка любов

Анджи

Колкото и да не ми се искаше трябваше да се срещна с Ник .Бих искала да му се отблагодаря затова ,че не сподели на никого къде прекарах последните две нощи .Заоглеждах хората на двора и с радост останових ,че за никого вече не съм център на внимание .Никой не се интересуваше от взаимоотношенията с роднините ми ,за което съм много щастлива .Все още се опитвах да разбера ,какво се случваше с баща ми и защо се държеше толкова грубо ,но сега не исках да развалям настроението си с това .Животът ми в колежа започна да се подрежда и не искам да скапвам доброто си настроение .

Погледът ми се спря на компанията на Ник.Той не беше там ,но пък Крис и Родж бяха ,така че реших да попитам тях за местоположението на Никълъс .

Пристъпвах плахо ,въпреки че никой не ми казваше нищо-знаех ,че все някога някой ще ми се присмее и колкото и да не ми се вярва- ще бъде от групата на Ник .

-Здравейте-тихо заговорих.Всички спряха разговорите помежду си и се обърнаха към мен като в погледите им се четеше любопитство .

-Случайно да знаете къде е Ник ?Бих искала да поговоря с него .-вдигнах поглед от земята и видях Бил ,който ме гледаше меко казано ядосано .Вена беше изпъкнала на челото му,ръцете му бяха стиснати в юмруци ,а челюстта му беше затегната до толкова ,че изглеждаше все едно всеки момент ще се счупи .Тъкмо ,когато щях да проговоря и да попитам какво е станало с него ,Крис отговори на по-стария ми въпрос .
-В кабинета по химия .Мисля,че ще се зарадва да те види .-Погледна ме загрижено ,затова просто кимнах и се запътих натам.Понякога се чудя как заслужих приятели като Крис и Аманда .Нямала съм ,кой знае колко приятели и следователно нямам база за сравнение ,но те наистина са всеотдайни и добри.Заслужават да постигнат нещо в този живот .
За разлика от мен....
От мислите ми ме изкара ,познатата врата с надпис ,,Химия''
Почуках леко и след като чух приглушеното разрешение влезнах в стаята .Никълъс беше с гръб към вратата и следователно не можеше да разбере ,че другият човек в стаята съм аз .
-Ей сега излизам ,само секунда .

Хиляди пеперудки затанцуваха в стомаха ми ,чувайки дрезгавината в гласа му .Искаше ми се да отговоря нещо ,но просто не можех .Думите сякаш не излизаха от устата ми .

-Готов съм-радостта в гласа  му накара и мен да се усмихна .-толкова се радвам ,че приключих .Наитина си помислих ,че до края на живота си ще решавам уравнения за естерификация .
Бях отворила широко очите си ,взирайки се в мускулите на гърба му,които се движеха при всяко движение ,свързано с прибиране на пособията му в раницата .Той се обърна и застина .Усмивката му изчезна .Да не бу да не се радваше да ме види .Ако трябва да съм честна ,останах малко разочарована от този факт .