Бъди различен/Be different

Part 1

Глава 1

Ребека

   Бях готова да отида на първото си истинско интервю за работа. С всички официалности, автобиографии и други глупости от които нищо не разбирах. Не знаех какво ме очаква. Малко се страхувах. С какво трябваше да се облека?

   - Ашли, трябва ми помощ. – повиках приятелката си, с която деляхме огромната къща завещана от баба й

   - Какво има Беки? Вече готова ли си, трябва да тръгваш скоро?

   - Ами аз... - казах, появявайки се пред нея по бельо – Не знам как да се облека. Имам нужда от помощта ти.

   - О, Ребека, имаш само десет минути! – скара ми се тя, а сините й очи бяха станали големи като чинии за пица – Тръгвай с мен, трябва да побързаме.

   Вече бяхме в стаята й. Гледах я как рови в огромния си гардероб. От там извади права черна пола и прозрачна риза в цвят бордо. Облякох се светкавично, взех и коженото си яке, което не се връзваше много с дрехите ми, но навън беше хладно.

   - Седни! Косата ти изглежда ужасно! – караше ми се Ашли, но с право – Подай ми гребена и няколко ластика, ще ми трябват и много фиби.

   Без да се оплаквам седнах и й подадох гребена. Изглеждах много странно. Аз не бях като нормалните хора. С каквито и дрехи да бях всички ме зяпаха. И аз бих се зяпала, кой нормален има лилава коса.

   - Ребека Томсън изглеждаш чудесно. – каза приятелката ми, доволна, че е успяла да събере косата ми в кок

   - Да се надяваме, че е така. – затичах се към вратата, защото вече наистина закъснявах

* * *

   Секретарката ме покани да вляза. Беше много мила и толкова дребничка. Казваше се Нанси.

   - Добър ден. – казах с треперещ глас

   - Госпожица Ребека Томсън? – попита мъжът с гръб към мен

   - Да, аз съм Ребека. Тук съм за... - човекът се обърна и аз онемях, беше адски красив на около двадесет и пет

   - За...? – попита той и се усмихна – Нека позная...търсите си работа? Познах ли?

   Усмивката му стана още по-широка и някак си подигравателна. Вече наистина се страхувах и започнах да си мисля дали това, че съм тук е правилно.