Бъди различен/Be different

Part 4

Глава 4

Ребека

- Идвам след секунда Лари. – казах на шофьора

- Не! Изобщо не излизай! – звучеше притеснен

- Но защо? Имаме много работа днес, не бива да се бавим и секунда.

- Погледни през прозореца Беки и ще разбереш.

Дръпнах завесата и какво видях? Около десет лица залепени на стъклото. Светкавиците от апаратите им ме заслепиха. За момент не знаех как да реагирам. Грант ме дръпна, а Ашли скри лицата на папараците със завесата.

- Лари, какво става? Не разбирам нищо.

- Заради статията във вестника е. Прочете ли я вече?

- Не успях да я дочета.

- Виж последните три реда. – посъветва ме шофьора

Статията гласеше, че с Майкъл сме любовници, както и, че се занимавам с черна магия.Що за глупости? Няма нищо вярно в това.

- Не се притеснявай Ребека, шефа ще се погрижи за всичко. Няма да остави нещата така. – опита се да ме успокои Лари – Днес няма да ходиш в офиса по нареждане на Майкъл. Също по негово нареждане аз ще остана пред вас, за да сме сигурни, че си добре.

- Няма да остана в тази къща цял ден, заради някакви си журналисти. И кажи на Майкъл, че ми е шеф само в счетоводната къща, а не на целия ми живот. Ако поискам ще изляза. – казах на Лари и му затворих

Шофьора всъщност не беше виновен, но много се ядосах. Може би малко по-късно ще му се обадя, за да му се извиня за грубостта. А сега ще изляза, защото съм голям човек, който може да се справя сам.

- Аш, Грант отивам до "Дъгата". – само им съобщих, а те не посмяха да ми отговорят

Още с отварянето на вратата хората с апаратите ме нападнаха. Няма да им се дам толкова лесно. Направих крачна напред, а после и още една, но сякаш бях в задънена улица. Притискаха ме от всички страни. Това ме изнерви още повече. Бях толкова бясна. Решително тръгнах напред и не ми пукаше дали ще настъпя някого, блъсна или дори съборя. Журналистите ме преследваха чак до ресторанта. Зарадвах се когато видях Ромео.

- Ребекааа, ти си звездаааа. – каза ми Ромео

- Със сигурност не съм. И не мога да си обясня, защо съм в центъра на вниманието. В дома за слепи хора имаше много по-богати от Майкъл. Защо се занимават с него, а следователно и с мен?