Бъди различен/Be different

Part 26

Глава 26

Майкъл

Бях в прегръдките й, усещах аромата й, нежната и кожа, любовта й.

- Беки, о Беки... Обичам те любима моя, обичам те безкрайно много! Толкова ми липсваше. През цялото време не спях да мисля за теб и за бебето ни.

Цялата се тресеше. Погледнах я в очите, плачеше. Очите й се пълнеха със сълзи, преливаха и пак се пълнеха.

- Майкъл, няма го. - прошепна ми Ребека

- За какво говориш скъпа? Кое го няма?

- Бебето. Вече го няма. Няма го! - викаше и ридаеше в обятията ми

Около нас стояха Себастиан, Бианка и хората на Федерико, но него го нямаше. От толкова време мечтаех да видя отново Бека, а сега исках да се махна от там, исках да върна времето назад, исках да не я бях срещал, да не бях провалил живота й. Аз бях виновен за всичко случило се. Не можах да я предпазя, не я опазих, не се грижих за нея достатъчно добре, не спазих обещанието, което дадох на Джонатън. Сега тя страда заради мен.

Откъснах се от силната й прегръдка и излязох от болничната стая. Седнах на стълбите пред болницата и гледах в една точка. През главата ми минаваха спомените ми с нея. Мислите ме връхлитаха една след друга. През цялото време в което сме били заедно тя винаги е била неотлъчно до мен, а аз с какво й се отблагодарих? Не разбрах кога лицето ми подгизна от сълзите на омраза, омраза към самия себе си.

А Федерико? Той й навреди още повече. Къде е това копеле?! Нахлух в болницата и с възможно най-равен тон попитах къде е. Един от хората му ми посочиха края на коридора. Забързах натам. Вече бях лице в лице с него. Негодникът, който провали живота на жена ми, а следователно и моя, негодникът, който уби детето ми.

- Федерико, копеле мръсно! - изкрещях и преди да се усети забих юмрук в грозната му мутра - Копеле! - крещях и не спирах да го удрям и ритам

Хората му се втурнаха да му помагат. Двама ме издърпаха от него, а другите му помогнаха да стане. Поискаха му разрешение да ме пребият.

- Не! - отсече той, което ме учуди - Трябва да говоря с него. Оставете ни сами. Ако ви извикам тогава ще дойдете.

- Какво има да говорим. Твърде късно е, не мислиш ли? - казах рязко

- Чуй ме Майкъл.