Бъди различен/Be different

Part 10

Глава 10

Ребека

Събудих се в конюшнята, а до мен лежеше Майкъл. Държеше ръката ми. Изглеждаше прекрасно, като от някаква приказка. Бих дала всичко нощта да се повтори. Да си говорим докато съм в прегръдките му. Започна да се разбужда.

- Беки? – каза сънено той – Обичам те.

В отговор го целунах и му се усмихнах. Трябваше да се върнем в хотела, днес имаше още една важна среща.

- И аз те обичам, но трябва да се прибираме. Трябва да намерим и господин Търнър.

- Съвсем забравих за него. Той е някъде тук. Последно го видях при новородените кончета.

- Хайде да го потърсим.

Косата ми беше в сено, както и тази на Майкъл.Нямах търпение да си взема душ и да хапна нещо.

- Чуваш ли нещо? – попита ме той

- Да. Някакво щракане като от фотоапарат.

За жалост този звук се оказаха точно от фотоапарат и то не един. Журналистите със сигурност бяха тук заради Майкъл и господин Търнър, заради тази важна сделка.

- Май са открили нашия човек преди нас. – каза саркастично Майкъл

- Трябва да му помогнем. Аз ще отвлека вниманието на папараците, а ти го измъкни.

- И как мислиш да го направиш?

- Не се тревожи за това. За всичко си има начин. Просто ми се довери и прави каквото ти казвам. И не гледай така песимистично! – скарах му се аз

Предпазливо стигнах до кобилата Рея. Тя беше състезателка и бе печелила много първи места или поне така пишеше на табелката закачена на вратата й. Дръпнах резето и малката дървена вратичка се отвори. Ударих Рея по задницата и тя хукна право към журналистите. Всички до един се разбягаха, а кобилата продължи да ги следва. Време беше Майкъл да се включи. Ето го и него. Влезе в отделението предназначено за родилки и новородени, но не излизаше. Забави се твърде много.

- Майкъл? – извиках, но не последва отговор – Майкъл чуваш ли ме?

Отново нямаше отговор, затова реших да проверя какво става. Пробягах малкото разстояние и какво видях? Господин Търнър лежащ на земята прегърнал празно шише от коняк, а Майкъл с много усилия се опитваше да го вдигне на гърба си, защото не беше в състояние а върви със собствените си крака.