Бъди различен/Be different

Part 16

Глава 16

Ребека

Когато Майкъл се прибра от работа още нямаше шест часа. Ашли тъкмо си беше тръгнала. Двамата подредихме куфарите си и седнахме да вечеряме.

- Ммм спагети, вкусни са! – каза Майкъл

- Не лъжи, знам, че са ужасни! – казах с каменно изражение – Казваш го, защото ме обичаш.

Взех чинията си и я изхвърлих в коша. Посегнах към другата порцията на масата, взех я, усмихнах се и я хвърлих като първата.

- Лягам си. Утре ще ставаме рано. – казах сърдито и излязох от трапезарията

Майкъл

Не знаех какво да направя, как да реагирам. Ребека беше изключително напрегната, ядосана и раздразнена. Тя наистина не можеше да готви, но никога не се предаваше. Не беше такъв човек. Продължаваше да опитва докато се получи. Какво й ставаше? Чудех се да поговоря ли с нея или да я оставя сама за малко? Реших, че ще е по-добре да не я закачам днес.

* * *

- Сложи ли всичко в колата? – попита ме Ребека

- Да, всичко е тук. Ти готова ли си?

- Да, напълно готова. Да тръгваме. Нямам търпение да видя дядо и да ви запозная. – говореше с усмивка тя

- Аз също. Толкова време чакам срещата ни.

Пътуването не беше дълго. Скоро след тръгването ни бяхме пред къщата на Джонатън. Малка светла къща с красива цветна градина и много малки глинени фигури между каменната пътека и розовите храсти. Вратата беше от масивно дърво, почуках. Пантите скръцнаха, а от вътре излезе възрастен мъж със синя шапка и бледо лице

- Господин Иванович! – извика радостно Ребека и се хвърли на врата на дребния човечец

- О репичке, колко си пораснала. – каза стареца и потупа Бека по гърба, а после я целуна по бузата – Мина много време. Станала си зряла жена. И като гледам си си намерила половинката в живота.

- Това е Майкъл, моята половинка. – разсмя се тя – Макъл, това е съседът ни Иван Иванович. Той е приятел на дядо от много години.

- От цяла вечност. – каза господинът – Не ме питай как съм го търпял толкова години.