Бъди различен/Be different

Part 7

Глава 7

Майкъл

Нямах търпение да стане дванадесет часа. Исках да видя Ребека, да видя какво е облякла и дали е с любимите си боти. Сърцето ми биеше като лудо, така ми действаше тя. Този един час чакане мина като цяла вечност. Но ето я, точно навреме.

- Е готова ли си да тръгваме. – попитах я

- Да, напълно готова съм. – каза и се усмихна

- Искаш ли да се разходим по плажа, а после и в централната част на града?

- Искам разбира се, искам да видя всичко.

Ребека беше много развълнувана. Радваше се на всяко цвете, сграда, улица, статуя и дори пейка. Бях щастлив, че за момент забрави кой съм, забрави, че съм нейния шеф. Държеше се с мен като с приятел. А аз не отделях очи от нея, просто не можех. Нямах толкова силна воля.

- Майкъл идвал ли си тук преди? – попита ме тя

- Да веднъж, но бях много малък и не помня нищо.

- Не ти ли се струва, че това място е вълшебно?

- Вълшебно е наистина. – отговорих й с усмивка

Разхождахме се часове. Хората започнаха да си тръгват.

- Гладна ли си вече?

- Да, а й искам да видя центъра. – звучеше развълнувано

Стигнахме до една от главните улици. Огледах се за ресторант или някакво по-малко заведение и в същия момент Ребека изпищя от радост.

- Ето там, нека отидем там. – сочеше към някаква будка

- Там? Какво има там?

- Палачинки! – каза и тръгна на там

Не бях срещал човек, който да обича палачинки толкова.

- Какво искаш да правим след като хапнем?

- Не знам, ти не си ли мислил за нещо? – попита ме

- Не. Днес е твоят ден, ти решаваш. Ти си шефа днес. – отговорих й с усмивка

- Добре, тогава нека да отидем на клуб. Видях един по пътя. – предложи ми тя – Но не знам дали ще се съгласиш. Това е метъл-рок клуб.