Бъди различен/Be different

Part 24

Глава 24

Майкъл

- Трябва да посетим няколко човека. Надявам се, че те ще ни помогнат да открием Бианка.

- Къде отиване? - попитах Себастиан

- Не далеч от тук.

* * *

Заведението беше голямо, имаше различни хора. Не бях способен да чуя мислите си в шумотевицата.

- Как изглежда човекът, когото търсим? - попитах - И от къде знаеш, че е тук?

- Всеки ден по това време идвахме тук. Само избрани служители. Нашият човек е с черна коса дълга до кръста.

- Това звучи като описание на жена.

- Може би защото е жена. Не бях споменал пола на човека.

Почувствах се адски глупаво, но как щеше да му помогне една жена. Не разбирах. Себастиан, сякаш прочел мислите ми, отговори.

- Тя беше много близка с Бианка. Бяха приятелки, макар да беше забранено. Знае много неща за нея и мисля, че ще са ни от полза.

- Погледни. - посочих младо момиче облечено в синьо - Тя ли е?

- Точно тя! Браво Майкъл!

Себастиан отиде сам при нея. Наблюдавах ги през цялото време. Момичето слушаше внимателно и кимаше. После започна да говори тя. Извади писалка и написа нещо на бялата салфетка. Потупа събеседника си и му направи знак да си тръгва.

- Отиваме в "Черната роза". - каза Себастиан излизайки от заведението - Бианка трябва да е там или поне да е била.

Ребека

- За какво говориш Анита, не те разбирам?

- Не ми вярва. Винаги вярва на дугите, защото някак си намират алиби. А аз не мога да докажа нищо. Моля те разкажи му ти. Разкажи му какво се случи днес.

- Мъжът, който нахлу в стаята тази сутрин, това имаш предвид нали? - тя само кимна - Удрял те е! Безсрамник!

- Само той го прави. Никой друг не смее да посегне, но винаги се измъква. Не разбирам как го прави.

- Ще си поговоря с Федерико не се безпокой. - обещах й аз, но тя не спираше да плаче

Анита заспа при мен, а Федерико не се появи. На следващата сутрин бях сама. Край! Това беше! Няма да стоя в тази стая безкрайно. Искам да изляза от тук...И ще го направя.